Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

стойността и принадената стойност, създавана във всеки отделен отра-

съл на производството, а още повече при всяко отделно капиталовложе-

ние в пределите на всеки от тези отрасли. Средната печалба във външ-
ната си проява изглежда не като резултат от разпадането на стойността,

а, обратно, като независима от стойността на стоковия продукт величина,
предварително дадена в процеса на производството на стоките и опре-

деляща самата средна цена на стоките, т. е. като образуващ стойност
фактор. При това принадената стойност вследствие разпадането на раз-

личните ѝ части в напълно независими една от друга форми се представя

в още по-конкретна форма като предпоставка за образуването на стоко-
вата стойност. Една част от средната печалба във формата на лихва са-

мостоятелно противостои на функциониращия капиталист като еле-

мент, предпоставен на производството на стоки и техните стойности. Кол-
кото и да се колебае величината на лихвата, тя все пак във всеки момент

и за всеки капиталист е дадена величина, която за него, отделния капи-
талист, влиза в състава на производствените разходи на произвежданите

от него стоки. Същата роля за земеделския капиталист играе поземле-
ната рента във формата на договорно установената аренда, а за другите

предприемачи — наемът за помещения на предприятията. Тъй като тези

части, на които се разпада принадената стойност, за всеки капиталист са
дадени елементи на неговите производствени разходи, то изглежда като

че ли те, напротив, образуват принадената стойност, образуват част от
стоковата цена, както работната заплата образува другата ѝ част. Тай-

ната защо тези продукти от разлагането на принадената стойност винаги

изглеждат предпоставки за образуването на стойност се състои просто в
това, че капиталистическият начин на производство, както и всеки друг,

непрекъснато възпроизвежда не само материалния продукт, но и общес-
твените икономически отношения, икономическите определености на

формата на неговото образуване. Затова резултатът от този производс-

твен процес също тъй неизменно приема вид на негова предпоставка,
както предпоставките му — вид на негови резултати. И именно това неп-

рекъснато възпроизводство на същите отношения се предвижда от от-
делния капиталист като разбиращ се сам по себе си, неподлежащ на ни-

какво съмнение факт. Докато съществува капиталистическото производ-
ство като такова, една част от новоприсъединения труд винаги ще се

превръща в работна заплата, друга — в печалба (лихва и предприемаче-

67