Page 80 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 80

това на граници, които застават пред него във формата на застрахова-

           телни и резервни фондове, закон на конкуренцията и т.н. и практически

           му доказват, че печалбата не е само категория на разпределението на
           индивидуално потребявания  продукт.  Освен  това  целият  капиталисти-

           чески производствен процес се регулира посредством цените на продук-
           тите. Но регулиращите производствени цени от своя страна се регулират

           от изравняването на нормите на печалбата и от съответстващото му раз-
           пределение на капитала в различните обществени сфери на производст-

           вото. Следователно печалбата се явява тук като главен фактор не на раз-

           пределението на продукта, а на самото му производство, част от разпре-
           делението на капиталите и на самия труд между различните сфери на

           производството. Разпадането на печалбата на предприемачески доход и
           лихва се представя като разделяне на един и същ доход. Но то се по-

           ражда преди всичко от цялото развитие на капитала като стойност само-
           нарастваща и създаваща принадена стойност — от развитието на тази

           определена  обществена  форма  на господстващия  производствен  про-

           цес. То развива от себе си кредита и кредитните учреждения, а с това и
           формата на производството. В лихвата и пр. мнимите форми на разпре-

           делението влизат в цената като определящи производствени моменти.


           Що се отнася до поземлената рента, то би могло да изглежда, че тя е

           просто разпределителна форма, защото поземлената собственост като
           такава не изпълнява в самия процес на производството никаква — или

           поне никаква нормална — функция. Но обстоятелството, че 1) рентата се

           ограничава от излишъка над средната печалба, 2) че поземленият собс-
           твеник от ръководител и властелин на производствения процес, следова-

           телно и на целия обществен жизнен процес, изпада до ролята на прост
           предавач на земя в аренда, на поземлен лихвар, на прост получател на

           рента — това обстоятелство е специфичен исторически резултат на ка-
           питалистическия начин на производство. Че земята е получила формата

           на поземлена собственост, е историческа предпоставка на този начин на

           производство.  Обстоятелството,  че  поземлената  собственост  приема
           форми, които допускат капиталистическия начин на производство в сел-

           ското стопанство,  е  продукт  на  специфичния  характер  на  този  начин
           на производство. Доходът на поземления собственик и при други общес-

           твени форми може да се нарече рента. Но той съществено се разли-
           чава от рентата, каквато тя изпъква при този начин на производство.



                                                            80
   75   76   77   78   79   80   81   82   83   84   85