Page 80 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

това на граници, които застават пред него във формата на застрахова-

телни и резервни фондове, закон на конкуренцията и т.н. и практически

му доказват, че печалбата не е само категория на разпределението на
индивидуално потребявания продукт. Освен това целият капиталисти-

чески производствен процес се регулира посредством цените на продук-
тите. Но регулиращите производствени цени от своя страна се регулират

от изравняването на нормите на печалбата и от съответстващото му раз-
пределение на капитала в различните обществени сфери на производст-

вото. Следователно печалбата се явява тук като главен фактор не на раз-

пределението на продукта, а на самото му производство, част от разпре-
делението на капиталите и на самия труд между различните сфери на

производството. Разпадането на печалбата на предприемачески доход и
лихва се представя като разделяне на един и същ доход. Но то се по-

ражда преди всичко от цялото развитие на капитала като стойност само-
нарастваща и създаваща принадена стойност — от развитието на тази

определена обществена форма на господстващия производствен про-

цес. То развива от себе си кредита и кредитните учреждения, а с това и
формата на производството. В лихвата и пр. мнимите форми на разпре-

делението влизат в цената като определящи производствени моменти.

Що се отнася до поземлената рента, то би могло да изглежда, че тя е

просто разпределителна форма, защото поземлената собственост като
такава не изпълнява в самия процес на производството никаква — или

поне никаква нормална — функция. Но обстоятелството, че 1) рентата се

ограничава от излишъка над средната печалба, 2) че поземленият собс-
твеник от ръководител и властелин на производствения процес, следова-

телно и на целия обществен жизнен процес, изпада до ролята на прост
предавач на земя в аренда, на поземлен лихвар, на прост получател на

рента — това обстоятелство е специфичен исторически резултат на ка-
питалистическия начин на производство. Че земята е получила формата

на поземлена собственост, е историческа предпоставка на този начин на

производство. Обстоятелството, че поземлената собственост приема
форми, които допускат капиталистическия начин на производство в сел-

ското стопанство, е продукт на специфичния характер на този начин
на производство. Доходът на поземления собственик и при други общес-

твени форми може да се нарече рента. Но той съществено се разли-
чава от рентата, каквато тя изпъква при този начин на производство.

80