Page 76 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

лената собственост като негова противоположност) предполага разпре-

деление: експроприацията на работника от условията на неговия труд,

концентрирането на тези условия в ръцете на едно малцинство от инди-
види, изключителната собственост върху земята за други индивиди — с

една дума, всички онези отношения, които бяха изследвани в раздела за
първоначалното натрупване („Капиталът“, Том I, глава XXIV). Но това

разпределение е съвсем различно от онова, което разбират под отноше-
ния на разпределението, когато им приписват исторически характер в

противоположност на производствените отношения. Тук имат предвид

разни титули върху частта на продукта, предназначена за индивидуално
потребление. Напротив, тези отношения на разпределение са основата

на особени обществени функции, които в пределите на самото производ-
ствено отношение принадлежат на определени негови агенти в противо-

положност на непосредствените производители. Те придават на са-
мите производствени условия и на представителите им специфично об-

ществено качество. Те определят целия характер и цялото движение на

производството.

Две характерни черти отличават по начало капиталистическия начин на

производство.

Първо. Той произвежда своите продукти като стоки. Не самият факт на

производството на стоки го различава от други начини на производство,
а обстоятелството, че господстващата и определящата черта на неговите

продукти е да са стоки. Това означава преди всичко, че самият работник
се представя само като продавач на стока и затова като свободен наемен

работник, следователно трудът изобщо се представя като наемен труд.
След всички изяснения, дадени досега от нас, излишно е отново да по-

казваме как отношението между капитал и наемен труд определя целия

характер на дадения начин на производство. Главните агенти на самия
този начин на производство, капиталистът и наемният работник, са като

такива само въплъщения, персонификации на капитала и наемния
труд; определени обществени характери, които общественият производ-

ствен процес налага на индивидите; продукти на тези определени общес-
твени производствени отношения.

Характерът 1) на продукта като стока и 2) на стоката като продукт на ка-

76