Page 78 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 78

на превръщането на принадената стойност в печалба видяхме  как  на

           това се основава един характерен за капиталистическия период начин на

           производство — особена форма на развитието на обществените произ-
           водителни сили на труда, приемащи обаче по отношение на работника

           вид на самостоятелни сили на капитала и намиращи се затова в пряко
           противоречие  със  собственото  му  развитие.  Производството  заради

           стойността и принадената стойност включва, както показаха по-нататъш-
           ните ни изследвания, непрекъснато действащата тенденция да се на-

           мали работното време, необходимо за производството на дадена стока,

           т.е. нейната стойност, под съществуващата в дадения момент общест-
           вена средна. Стремежът да се сведат производствените разходи до тех-

           ния минимум става най-силният лост за повишаване на обществената
           производителна сила на труда, което обаче тук се представя само като

           непрекъснато повишаване на производителната сила на капитала.


           Властта, която капиталистът като олицетворение на капитала придобива

           в непосредствения производствен процес, обществената функция, която
           той изпълнява като ръководител и господар на производството, същест-

           вено се различават от властта на базата на производство с помощта на

           роби, крепостни и др.


           Докато при капиталистическото производство на масата на непосредст-

           вените  производители  противостои  общественият  характер на  тяхното
           производство във формата на строго регулираща власт и на изграден

           като завършена йерархия обществен механизъм на процеса на труда —
           при което обаче от тази власт нейните носители се ползват само като

           олицетворение  на  условията  на  труда  в противоположност  на  самия
           труд, а не като политически или теократически властелини, както беше

           при предишни форми на производство, — сред самите носители на тази

           власт, сред самите капиталисти, които противостоят един на друг само
           като стокопритежатели, господства пълна анархия, в която обществената

           връзка на производството се налага на личния произвол само като все-
           силен природен закон.



           Само защото са дадени като предпоставка трудът във формата на нае-
           мен труд и средствата за производство във формата на капитал — сле-

           дователно само поради този специфичен обществен характер на тези


                                                            78
   73   74   75   76   77   78   79   80   81   82   83