Page 79 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

два важни фактора на производството, — една част от стойността (про-

дуктът) се превръща в принадена стойност, а тази принадена стойност в

печалба (рента), в доход на капиталиста, в добавъчно богатство, нами-
ращо се на негово разположение и принадлежащо нему. Но само защото

така тя е представена като негова печалба, добавъчните средства за про-
изводство, предназначени за разширяване на възпроизводството на ка-

питалиста и образуващи част от печалбата на капиталиста, са предста-
вени като добавъчен капитал, а разширяването на процеса на възпроиз-

водството изобщо — като процес на капиталистическо натрупване.

Макар че формата на труда като наемен труд има решаващо значение за

характера на целия процес и за специфичния начин на самото производ-
ство, все пак не наемният труд определя стойността. При определянето

на стойността се касае за общественото работно време изобщо, за коли-

чеството труд, с което изобщо може да разполага обществото и чието
поглъщане в различни пропорции от различните продукти определя в из-

вестна степен тяхното относително обществено тегло. Определената
форма, в която общественото работно време се проявява в стойността

на стоката като фактор, определящ последната, е свързана, разбира се,
с формата на труда като наемен труд и със съответната форма на сред-

ствата за производство като капитал, доколкото само на тази база стоко-

вото производство става всеобща форма на производството.

Да разгледаме обаче самите така наречени отношения на разпределе-

ние. Работната заплата има за предпоставка наемния труд, печалбата —
капитала. Тези определени форми на разпределението предполагат сле-

дователно определени обществени черти на производствените условия
и определени обществени отношения на агентите на производството. Оп-

ределеното отношение на разпределение е следователно само израз на

исторически определеното производствено отношение.

А сега да вземем печалбата. Тази определена форма на принадената
стойност е предпоставка за това, че образуването на новите средства за

производство се извършва във формата на капиталистическо производ-

ство; следователно това е отношение, господстващо над възпроизводст-
вото, макар и на отделния капиталист да изглежда, че той собствено би

могъл да изяде цялата си печалба като доход. Обаче той се натъква при

79