Page 83 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 83

Но от тази гледна точка лекари и чиновници например биха образували

           две класи, защото те принадлежат към две различни обществени групи,

           при което членовете на всяка от тези две групи получават своите доходи
           от един и същ източник. Същото би било и при безкрайното раздробяване

           на интересите и положенията, създавано от разделението на обществе-
           ния труд както сред работниците, така и сред капиталистите и поземле-

           ните собственици — последните например се разпадат на притежатели
           на лозя, на орна земя, на гори, рудници, риболовни води.----------------------

           {Тук ръкописът прекъсва.}


                                                            4-6
                                                         (горе)
                                                   Ф. ЕНГЕЛС
                                ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ТРЕТИ ТОМ


                                             НА „КАПИТАЛЪТ“

                 Написано от Ф. Енгелс през май-юни 1895 г. Уводът и първата

                 статия са публикувани за пръв път в списание „Die Neue Zeit“. Bd.

                 I. AW, 1895—1896. Втората статия е публикувана зa пръв път на
                 руски език в списание „Большевик“, кн. 23—24 от 1932 г.


                 Печата се по ръкописа, сверен с текста на списание „Die Neue

                 Zeit“. Превод от немски


           Откак третият том на „Капиталът“ е предаден на съда на общественото

           мнение, той вече многократно бе подлаган на най-разнообразни тълкува-
           ния. Друго не можеше и да се очаква. При издаването му моята задача

           беше  преди  всичко  да  подготвя  колкото може  по-автентичен  текст,  да

           предам новите резултати от изследванията на Маркс по възможност със
           собствените му думи, да огранича своята лична намеса само с абсолютно

           необходимото, при което и в такива случаи да не оставям у читателя и
           най-малко съмнение в това, кой говори с него. Това бе порицано; изка-

           зано бе мнението, че аз трябвало да превърна намиращия се в мое раз-
           пореждане материал в системно обработена книга, en faire un livre, както

           се изразяват французите, с други думи — да принеса автентичността на

           текста в жертва на удобството на читателя. Но аз не разбирах така своята
           задача. За такава преработка аз нямах ни най-малко право: човек като

           Маркс може да претендира да бъде изслушан лично и да предаде на пот-


                                                            83
   78   79   80   81   82   83   84   85   86   87   88