Page 87 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

«Виждали ли сте някога по-голямо изпадане в абсурд, по-голям тео-

ретически банкрут? Извършвало ли се е някога научно самоубийство

с по-голяма помпозност и тържественост?» („Niiova Antologia“, 115
Рим, трета серия, том LV, 1 февруари 1895 г., стр. 477—478 и 479.)

Както виждате, нашият Лориа е вън от себе си от радост Нима не е бил

прав, третирайки Маркс като обикновен шарлатанин, какъвто е той са-

мият? Ето на, виждате — Маркс се гаври със своята публика също като
Лориа; и той живее с мистификации също както нищожният италиански

професор по политическа икономия. Но докато този Дулкамара може да
си позволи това, тъй като владее своя занаят, недодяланият северняк

Маркс на всяка крачка попада в задънена улица, говори безсмислици, аб-
сурди, така че в края на краищата му остава само тържествено да свърши

със себе си.

Нека засега не засягаме твърдението, че стоките никога не са били про-

давани и не можели да бъдат продавани по тяхната стойност. Нека тук

се спрем само на твърдението на г. Лориа, че

«стойността не е нищо друго освен съотношението, в което една

стока се разменя срещу друга, и че поради това вече самото поня-
тие за съвкупна стойност на стоките е абсурд, безсмислица и т.н.».

И така, съотношението, в което се разменят две стоки — тяхната стой-

ност — е нещо съвсем случайно, долетяло до стоките отвън и способно

да има днес една величина, а утре друга. Дали един центнер пшеница се
разменя срещу един грам или срещу един килограм злато, това ни най-

малко не зависи от условията, присъщи на тази пшеница или на това
злато, а от съвсем чужди на тях обстоятелства. Защото иначе тези усло-

вия би трябвало да се проявят и в размяната, да господстват, общо взето,
над нея и да имат самостоятелно съществуване независимо от размя-

ната, така че да може да се говори и за съвкупна стойност на стоките. Но

знаменитият Лориа твърди, че това е безсмислица. В каквото и съотно-
шение да се разменят две стоки, то именно е тяхната стойност, и толкова.

Следователно стойността е идентична с цената и всяка стока има тол-
кова стойности, колкото цени може да има. Цената пък се определя от

търсенето и предлагането, а който продължава още да задава въпроси,
е глупак, ако чака отговор.

87