Page 86 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

Трябваше да се очаква, че разрешаването на привидното противоречие

между тези два фактора ще доведе до спорове и след публикуването на

марксовия текст, както и преди това. Някои очакваха истинско чудо и са
разочаровани, като видяха вместо очаквания фокус просто рационално и

прозаично трезво разрешение на противоречието. Разбира се, най-зло-
радно е разочарован известният ни вече знаменит Лориа. Той е намерил

най-после архимедовата опорна точка, благодарение на която даже и
пигмей от неговия калибър може да вдигне във въздуха и да разбие на

пух и прах здраво споената гигантска постройка, създадена от

Маркс. Какво — провиква се той с негодувание, — това разрешение ли
е? Та това е чиста мистификация! Когато икономистите говорят за стой-

ност, това е оная стойност, която фактически се установява в размяната.

«А да се занимава със стойност, по която стоките не само не се про-

дават, но и не могат да се продават (пе possono vendersi mai), това
още не е правил, а и никога няма да направи нито един икономист,

който е запазил поне сянка от разсъдък... Когато Маркс твърди, че
стойността, по която стоките никога не се продават, се определя про-

порционално на съдържащия се в тях труд, нима той не повтаря —
само че в обратна форма — положението на правоверните иконо-

мисти, че стойността, по която стоките се продават, не е пропорцио-

нална на изразходвания за тях труд? ...Съвсем не помага и твърде-
нието на Маркс, че въпреки отклонението на отделните цени от от-

делните стойности, сборът от цените на всички стоки винаги съвпада

с тяхната съвкупна стойност или с количеството на труда, който
се съдържа в съвкупната маса на стоките. Защото щом стойността

не е нищо друго освен съотношение, в което една стока се разменя
срещу друга, самата представа за съвкупна стойност е вече абсурд,

безсмислица ...contradictio in adjecto.»

В самото начало на своето съчинение Маркс, твърди той, заявявал, че

размяната можела да приравнява две стоки само защото те съдържат
еднакви количества еднороден елемент, а именно еднакво количество

труд. Но сега той тържествено се отричал от самия себе си, твърдейки,
че стоките се разменяли не пропорционално на съдържащото се в тях

количество труд, а в съвсем друга пропорция.

86