Page 88 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 88
Но все пак работата нещо куца. При нормално състояние търсенето и
предлагането се покриват. Значи нека разделим всички налични стоки в
света на две половини — група на търсенето и еднакво голямата група
на предлагането. Да приемем, че цената на всяка група = 1000 милиарда
марки, франка, фунта стерлинги или каквото и да е. Това ще даде общо
цена или стойност от 2 000 милиарда. Безсмислица, абсурд! — се про-
виква г. Лориа. Двете групи заедно могат да образуват цена от 2000 ми-
лиарда, но със стойността въпросът стои другояче. Кажем ли цена,
1000+1000 = 2000; но кажем ли стойност, 1000+1000 = 0. Така стои въп-
росът поне в случая, когато става дума за съвкупността на всички стоки.
Защото тук стоката на всеки от двамата струва 1000 милиарда поради
това, че всеки от тях иска и може да даде тази сума срещу стоката на
другия. Но ако съберем всички стоки на двамата в ръцете на трето лице,
то у първия няма да има никаква стойност, у втория — също, а у третия
— още по-малко: в резултат у никого няма да има нищо. p-12И ние отново
сме възхитени от превъзходството на нашия южен Калиостро, който така
се е разправил с понятието стойност, че от него не е останала ни най-
малка следа. Това е върховно постижение на вулгарната полити-
ческа икономия.59)
В Брауновия „Arciv fur soziale Ciesetzgebung und Statistik“ (Берлин VII,
1894) Вернер Зомбарт дава в общи линии доста хубаво изложение на
контурите на системата на Маркс. За пръв път един немски университет-
ски професор успява да прочете в Съчиненията на Маркс, общо взето,
онова, което Маркс действително е казал, и затова този професор зая-
вява, че критиката на марксовата система не може да се състои в нейното
опровергаване —
«с това нека се заеме политическият кариерист»,
— а само в по-нататъшното й развитие. Разбира се, и Зомбарт се зани-
мава с нашата тема. Той изследва въпроса, какво значение има стой-
ността в системата на Маркс, и идва до следните изводи: стойността не
се проявява в разменното отношение на капиталистически произведе-
ните стоки; тя не живее в съзнанието на агентите на капиталистическото
производство; тя не е емпирически, а мисловен, логически факт; поняти-
ето стойност в нейната материална определеност у Маркс не е нищо дру-
88