Page 89 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

го освен икономическият израз на факта, че обществената производи-

телна сила на труда е основата на стопанското битие; при капиталисти-

ческия стопански строй законът за стойността господства в последна
сметка над икономическите явления и за този стопански строй в най-общ

вид той означава следното: стойността на стоките е специфично-истори-
ческа форма, в която се осъществява определящото действие на произ-

водителната сила на труда, която в последна сметка господства
над всички икономически явления. Така говори Зомбарт; за такова разби-

ране на значението на закона за стойността при капиталистическата

форма на производство няма основания да се твърди, че е неправилно.
Но същевременно ми се струва, че то е формулирано твърде широко и

изисква по-определена, по точна формулировка; според мене, то съвсем
не изчерпва цялото значение на закона за стойността на ония стъпала на

икономическо развитие на обществото, които са подчинени на господст-
вото на този закон.

В Брауновия „Sozialpolitisches Zentralblatt“ от 25 февруари 1895 г., бр. 22,
е напечатана също една прекрасна статия на Конрад Шмидт за третия

том на „Капиталът“. Особено трябва да се изтъкне приведеното там до-
казателство за това, как с извеждането на средната норма на печалбата

от принадената стойност Маркс за пръв път дава отговор на въпроса,

който досега още нито веднъж не е бил дори поставян от икономистите:
как се определя размерът на тази средна норма на печалбата и защо тя

достига 10 или 15%, а не 50 или 100%? Откакто знаем, че принадената

стойност, присвоявана преди всичко от промишлените капиталисти, е
единственият и изключителен източник, от който се получава печалбата

и поземлената рента, този въпрос се разрешава от само себе си. Тази
част от статията на Шмидт сякаш е специално написана за икономисти а

1а Лориа, стига само да не е напразен трудът да се опитваш да отвориш
очите на ония, които не искат да виждат.

Шмидт също има формални съмнения относно закона за стойността. Той
го нарича научна хипотеза, построена за обясняване фактическия процес

на размяната, хипотеза, която се е оправдала като необходима теорети-
ческа изходна точка, хвърляща светлина дори върху явленията на конку-

рентните цени, които като че ли напълно ѝ противоречат; без закона за

стойността и по негово мнение е невъзможно каквото и да било теорети-

89