Page 91 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 91

само на авансираната от тях „постоянна“ част от стойността, биха полу-

           чили равни стойности; обаче съотношението на частта, представляваща

           принадената стойност, към стойността на средствата за производство —
           което би съответствало на капиталистическата норма на печалбата — би

           било у тях различно. Но тъй като всеки от тях при размяната получава
           възстановяване на стойността на своите средства за производство, това

           би било съвсем безразлично обстоятелство.


           «Ето защо размяната на стоките по техните стойности или приблизително

           по техните стойности съответства на много по-ниско стъпало, отколкото
           размяната по производствените цени, за която е необходимо определено

           равнище на капиталистическото развитие... По такъв начин независимо
           от подчиняването на цените и тяхното движение на закона за стойността,

           напълно правилно е да се разглежда стойността на стоките не само тео-

           ретически, но и исторически, като prius (предхождащо. ред.) на производ-
           ствените цени. Това се отнася до такива условия, при които на работника

           принадлежат средствата за производство, а такова е положението —
           както в стария, така и в съвременния свят — на работещия сам и прите-

           жаващ земя селянин и на занаятчията. Това се съгласува и с изказания
           по-рано от нас възглед, че развитието на продуктите в стоки има за своя

           изходна точка размяната между различни общини, а не между членове

           на една и съща община. Казаното се отнася както до това първобитно
           състояние,  така  и  до  по-късните  обществени  отношения,  основани  на

           робството и крепостничеството, както и до цеховата организация на за-

           наятите, докато закрепените във всеки производствен отрасъл средства
           за производство само с мъка могат да бъдат пренесени от една сфера в

           друга, и затова различните производствени сфери се отнасят една към
           друга до известна степен като чужди страни или комунистически общини»

           (Маркс, „Капиталът“, Том Ill, 1, стр. 155—156).


           Ако Маркс бе успял още веднъж да преработи третия том, той несъмнено

           би развил това място значително по-подробно. А в сегашния си вид то
           дава само схема на онова, което би трябвало да се каже по този въпрос.

           Затова нека се спрем върху него малко по-подробно.


           Всички знаем, че на първите стъпала на обществения живот продуктите

           се потребяват от самите производители и че тези производители са стих-


                                                            91
   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95   96