Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ческо познание на икономическия механизъм на капиталистическата

действителност. А в едно частно писмо, което той ми разреши да при-

веда, Шмидт обявява закона за стойността в рамките на капиталистичес-
ката форма на производство просто за фикция, макар и теоретически не-

обходима. Но това разбиране е по мое мнение съвсем неправилно. Зако-
нът за стойността има и за капиталистическото производство много по-

голямо и по-определено значение от значението на проста хипотеза, да
не говорим вече за фикция, макар и необходима.

Както Зомбарт, така и Шмидт — аз споменавам тук знаменития Лориа
само мимоходом като забавен екземпляр от вулгарната политическа ико-

номия — не обръщат нужното внимание на това, че тук не се касае само
за чисто логически процес, но за исторически процес и за неговото обяс-

няващо отражение в мисленето, логическото проследяване на неговите

вътрешни връзки.

Решаващото място във връзка с това се намира у Маркс в „Капиталът“,

кн. Ill, 1, стр. 154:

„Цялата трудност произлиза от това, че стоките се разменят не просто

като стоки, а като продукти на капитали, които претендират за пропорци-
онално на тяхната величина или — при еднакви величини — за еднакво

участие в съвкупната маса на принадената стойност.“

За илюстриране на това различие отначало се приема, че работниците

притежават свои средства за производство, че работят средно еднакво
време и с еднаква интензивност и непосредствено разменят своите про-

дукти помежду си. При такива условия двама работника чрез своя еднод-
невен труд биха прибавили към своя продукт еднакво количество нова

стойност, но продуктът на всеки от тях би имал различна стойност в за-
висимост от количеството на труда, въплътен вече преди това в средст-

вата за производство. Тази последна част от стойността би представля-

вала постоянния капитал на капиталистическото стопанство; частта от
новоприбавената стойност, изразходвана за средства за живот на работ-

ниците, би отговаряла на променливия капитал, а онази част от новата
стойност, която остава свръх това, би представлявала принадената стой-

ност, която в дадения случай би принадлежала на работниците. Следо-
вателно двамата работника, след като се приспадне възстановяването

90