Page 90 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)
P. 90

ческо  познание  на икономическия  механизъм  на  капиталистическата

           действителност. А в едно частно писмо, което той ми разреши да при-

           веда, Шмидт обявява закона за стойността в рамките на капиталистичес-
           ката форма на производство просто за фикция, макар и теоретически не-

           обходима. Но това разбиране е по мое мнение съвсем неправилно. Зако-
           нът за стойността има и за капиталистическото производство много по-

           голямо и по-определено значение от значението на проста хипотеза, да
           не говорим вече за фикция, макар и необходима.



           Както Зомбарт, така и Шмидт — аз споменавам тук знаменития Лориа
           само мимоходом като забавен екземпляр от вулгарната политическа ико-

           номия — не обръщат нужното внимание на това, че тук не се касае само
           за чисто логически процес, но за исторически процес и за неговото обяс-

           няващо отражение в мисленето, логическото проследяване на неговите

           вътрешни връзки.


           Решаващото място във връзка с това се намира у Маркс в „Капиталът“,

           кн. Ill, 1, стр. 154:


           „Цялата трудност произлиза от това, че стоките се разменят не просто

           като стоки, а като продукти на капитали, които претендират за пропорци-
           онално на тяхната величина или — при еднакви величини — за еднакво

           участие в съвкупната маса на принадената стойност.“


           За илюстриране на това различие отначало се приема, че работниците

           притежават свои средства за производство, че работят средно еднакво
           време и с еднаква интензивност и непосредствено разменят своите про-

           дукти помежду си. При такива условия двама работника чрез своя еднод-
           невен труд биха прибавили към своя продукт еднакво количество нова

           стойност, но продуктът на всеки от тях би имал различна стойност в за-
           висимост от количеството на труда, въплътен вече преди това в средст-

           вата за производство. Тази последна част от стойността би представля-

           вала постоянния капитал на капиталистическото стопанство; частта от
           новоприбавената стойност, изразходвана за средства за живот на работ-

           ниците, би отговаряла на променливия капитал, а онази част от новата
           стойност, която остава свръх това, би представлявала принадената стой-

           ност, която в дадения случай би принадлежала на работниците. Следо-
           вателно двамата работника, след като се приспадне възстановяването



                                                            90
   85   86   87   88   89   90   91   92   93   94   95