Page 92 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ийно обединени в повече или по-малко комунистически организирани об-

щини; че размяната на излишъците от тези продукти с чужди, с която за-

почва превръщането на продуктите в стоки, се отнася към по-късно
време; първоначално размяна се извършва само между отделните раз-

ноплеменни общини и едва по-късно тя придобива значение и вътре в
общините, като съществено съдейства за тяхното разлагане на по-го-

леми или по-малки семейни групи. Но и след това разлагане извършва-
щите размяна глави на семействата си остават трудещи се селяни, които

с помощта на своето семейство произвеждат почти всичко необходимо

за задоволяване на всички свои потребности в собственото си стопанство
и само незначителна част от необходимите им предмети получават от-

вън чрез размяна срещу излишъка на продукта на своя труд. Семейст-
вото се занимава не само със земеделие и скотовъдство, но преработва

и своите продукти в готови предмети за потребление, някъде дори и мели
зърното с ръчна мелница, пече хляб, преде, боядисва, тъче лен и вълна,

щави кожи, строи и поправя дървени здания, изработва инструменти и

оръдия на труда, често изпълнява дърводелски и ковашки работи, така
че такова семейство или семейна група, общо взето, запазва самозадо-

воляващ се характер.

Малкото, което подобно семейство е трябвало да получава чрез размяна

или да купува от други дори до самото начало на XIX столетие в Герма-
ния, се е състояло предимно от предмети на занаятчийското производс-

тво, т.е. от такива неща, начинът на изработването на които е бил добре

известен на селянина, но които той не е произвеждал сам било поради
трудното получаване на суровини, било поради значителната евтиния

или по-доброто качество на пазарните изделия. Следователно на сред-
новековния селянин е било доста точно известно работното време, необ-

ходимо за изработването на предметите, които той е получавал при раз-
мяната. Селският ковач и колар са работили пред очите му, както и ши-

вачът или обущарят, които по времето на моето детство все още ходеха

у нашите рейнски селяни от къща на къща и правеха дрехи и обуща от
домашно изработени платове и кожи. Както селянинът, така и онези, от

които той купуваше, сами бяха работници: разменяните предмети бяха
продукти на техния личен труд. Какво изразходваха те при изработването

на тия предмети? Труд — и само труд: за набавяне на оръдията на труда,
за производството на суровини, за тяхната обработка те изразходваха

92