Page 31 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

пари в брой получава чужд труд, се нарича работодател (Arbeitgeber), а оня,
чийто труд се взема срещу заплата, се нарича работоприемач (Arbeitnehmer). И
на френски думата travail в живота се употребява в смисъл на „занятие”. Но
французите с право биха взели за луд оня икономист, който би нарекъл капита-
листа donneur de travail, а работника – receveur de travail.

Също тъй не си позволих да сведа употребяваните навсякъде в текста английс-
ки пари, мерки и теглилки към техните нови германски еквиваленти. Когато изле-

зе първото издание, в Германия имаше толкова разнородни мерки и теглилки,
колкото дни има в годината, а освен това и два вида марки (райхсмарката тогава
имаше валидност само в главата на Сьотбер, който я бе измислил в края на 30-
те години), два вида гулдени и поне три вида талери, между които един, чиято
единица бяха „новите две трети”. В природознанието господствуваше метричес-
ката, а на световния пазар — английската система за мерките и теглилките. При
тези обстоятелства английските единици за мерките бяха тъкмо на място в една
книга, която беше принудена да вземе своите фактически документации почти
изключително от английските индустриални условия. Тази последна причина
има решаващо значение и до днес, толкова повече, че въпросните условия на
световния пазар са почти непроменени и че особено в решаващите клонове на
индустрията – желязо и памук – и до днес почти изключително господствуват ан-
глийските мерки и теглилки.

В заключение още една дума за Марксовия начин на цитиране, който не е добре
разбран. При чисто фактически данни и описания цитатите, напр. из английските
сини книги, служат, разбира се, като проста документация. Но другояче стои ра-
ботата там, където се цитират теоретични възгледи на други икономисти. Тук
цитатът трябва само да установи къде, кога и от кого е била за пръв път ясно
изказана дадена икономическа мисъл, резултираща от хода на развитието. При
това тук още е важно, че въпросната икономическа представа има значение в
историята на науката, че тя е повече или по-малко адекватен теоретичен израз

на икономическите условия на своето време. Но дали тази представа все още
има абсолютна или относителна валидност за становището на автора [Маркс]
или вече изцяло принадлежи на историята – това никак не се взема под внима-
ние. Така че тези цитати образуват само зает из историята на икономическата
наука непрекъснат коментар към текста и установяват по дата и авторство най-
важните отделни етапи от напредъка на икономическата теория. И това беше
много необходимо в една наука, чиито историци досега се отличават само с
тенденциозно, почти кариеристично невежество. – Поради това е лесно да се
разбере, в съгласие с послеслова към второто издание, защо Маркс само по
крайно изключение смята за възможно да цитира немски икономисти.

Надявам се, че вторият том ще може да излезе през 1884 година.

Лондон, 7 ноември 1883 г.
Фридрих Енгелс

31