Page 27 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

Преди близо 30 години аз подхвърлих на критика мистифициращата страна на
Хегеловата диалектика – по време, когато тя още беше модата на деня. Но тък-
мо когато работех над първия том на „Капитала”, намръщените, претенциозни и
посредствени епигони, които сега дават тон в образована Германия, се запрет-
наха да третират Хегел също тъй, както примерният Мозес Менделсон през
времето на Лесинг третираше Спиноза, т.е. като „мъртво псе”. Затова аз открито
се обявих за ученик на този велик мислител и дори тук-там в главата за теория-
та на стойността кокетирах с присъщия му начин на изразяване. Мистификация-
та, която претърпява диалектиката в ръцете на Хегел, ни най-малко не премахва
факта, че той пръв всестранно и съзнателно изрази нейните общи форми на
движение. У него тя стои надолу с главата. Тя трябва да бъде преобърната (да
се чете поставена на краката си), за да се разкрие рационалната ядка в мистич-
ната обвивка.

В своята мистифицирана форма диалектиката стана на мода в Германия, тъй
като тя сякаш идеализираше съществуващия строй. В своя рационален облик тя
вдъхва на буржоазията и на нейните доктринерни идеолози досада и ужас, за-
щото в положителното разбиране на съществуващото тя същевременно включ-
ва и разбирането на неговото отрицание, на неговата необходима гибел, схваща
всяка установена форма в процеса на движението, значи и откъм нейната пре-
ходна страна, не се смущава от нищо и по самата си същност е критична и ре-
волюционна.

Практичният буржоа най-рязко чувства пълното с противоречия развитие на ка-
питалистическото общество при превратностите на оня периодически цикъл,
през който минава съвременната индустрия и чиято връхна точка е всеобщата
криза. Сега тази криза пак се приближава, макар и да се намира още в своите
първични стадии, и със своята повсеместност, както и с интензивността на свое-
то въздействие, ще научи на диалектика дори галениците на новата свещена

пруско-германска империя.

[*1 Виж моето съчинение „Zür Kritik der politischen Oekonomie”, I издание, Берлин,
1859, стр. 39; бълг. издание 1947 г., Партиздат, стр. 54-55]

[*2 Кресливите бърборковци на немската вулгарна икономия нападат стила и начи-
на на изложението в моята книга. Никой не може по-строго от мен самия да съди за
литературните недостатъци на „Капитала”. Все пак за полза и поука на тези господа
и на техните читатели привеждам тук една английска и една руска преценка.
„Saturday Review” [„Сатърдей ривю”], което е напълно враждебно на моите възгле-
ди, казва в своето съобщение за първото немско издание: изложението „придава
дори на най-сухите икономически въпроси особена привлекателност (charm)”.
„Санкт-Петербургские Ведомости” между другото отбелязва в броя от 20 април
1872 г.: „Изложението, като изключим някои твърде специални части, се отличава с
общодостъпност, яснота и, въпреки научната висота на предмета, с необикновена
живост. В това отношение авторът… никак не прилича на мнозинството от немски-
те учени, които… пишат своите книги на такъв тъмен и сух език, от който на прос-
тосмъртните хора главата им се пука.” Но на читателите на днешната германско-
национално-либерална професорска литература им се пука не главата, а нещо

27