Page 26 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

лото. Тъкмо това Маркс отрича. Според него такива абстрактни закони не съ-
ществуват…

Напротив, по негово мнение всеки исторически период притежава свои собстве-
ни закони. Щом животът задмине даден период от развитието, щом от един ста-
дий навлезе в друг – започват да го управляват други закони. С една дума, ико-
номическият живот ни представя едно явление, аналогично на историята на
развитието в други области на биологията… Старите икономисти погрешно са

схващали природата на икономическите закони, като ги сравняват със законите
на физиката и химията… Един по-дълбок анализ на явленията доказа, че и со-
циалните организми се различават помежду си също тъй дълбоко, както расти-
телните и животинските организми… Дори едно и също явление бива подчинено
на съвършено различни закони, поради различието в общия строеж на тези ор-
ганизми, отклоненията на отделни техни органи, разликата в условията, сред
които те функционират, и т.н. Маркс отрича например, че законът за население-
то е един и същ за всички времена и за всички места. Той твърди, напротив, че
всяка степен на развитие си има свой закон за населението… Това, което се из-
вършва в икономическия живот, зависи от степента на производителността на
икономическите сили…

При различия в производителността ще бъдат различни и нейните последици, а
с тях и законите, които ги управляват. Като си поставя, по този начин, целта – да
изследва и обясни капиталистическия стопански строй, Маркс само строго-
научно формулира целта, която трябва да си постави всяко точно изследване на
икономическия живот… Неговата научна цел се заключава в изясняването на
ония частни закони, на които е подчинено възникването, съществуването, раз-
витието и смъртта на даден социален организъм и заместването му с друг, по-

висш. И книгата на Маркс наистина има тази стойност.”

Господин авторът, като описва така сполучливо онова, което той нарича мой
действителен метод, и така благосклонно моето лично приложение на тоя метод
– какво описва той, ако не диалектическия метод?

Разбира се, начинът на излагането формално трябва да се отличава от начина
на изследването. Изследването трябва да усвои материала в подробности, да
анализира различните форми на неговото развитие и да се добере до тяхната
вътрешна връзка. Едва след като тази работа бъде завършена, може по съотве-
тен начин да бъде изразено действителното движение. И когато това бъде пос-
тигнато и животът на материала получи своето мисловно отражение — тогава
може и да изглежда, че имаме работа с една конструкция a priori.

В основата си моят диалектически метод не само се различава от Хегеловия, но
е негова права противоположност. За Хегел мисловният процес, който той под
името идея превръща дори в самостоен субект, е демиург на действителното,
което представя само негова външна проява. За мен, наопаки, мисленето не е
нищо друго освен материалното, преработено и преведено в човешката глава.

26