Page 30 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“

7
(горе)
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

На Маркс не беше съдено сам да приготви за печат това трето издание. Могъ-
щият мислител, пред чието величие сега се прекланят и противниците, умря на
14 март 1883 г.

На мене, който изгубих в негово лице своя най-добър и най-неразделен приятел
в течение на цели четиридесет години, приятел, на когото дължа много повече,
отколкото може да се изкаже с думи – на мен сега се падна задължението да се
погрижа за издаването както на това трето издание, така и на оставения в ръко-
пис втори том. Тук съм длъжен да дам сметка на читателя за това, как изпълних
първата част от това задължение.

Маркс изпърво възнамеряваше да преработи голяма част от текста на първия
том, по-тънко да формулира някои теоретически положения, да прибави нови,
да допълни историческия и статистическия материал с данни до най-ново вре-
ме. Болестта му и подтикът му да стигне до окончателната редакция на втория
том го накараха да се откаже от това. Остана да бъде променено само най-
необходимото, да бъдат внесени само добавките, които вече бяха влезли в из-
лязлото през това време френско издание („Le Capital. Par Karl Marx”, Paris,
Lachatre, 1873).

В архива на Маркс наистина се оказа един немски екземпляр, който той на места
беше поправил и снабдил с указания към френското издание; намери се и един
френски екземпляр, в който той точно бе посочил местата, които трябваше да се
използуват. Тези промени и добавки се ограничават, с малки изключения, върху
последната част на книгата, върху отдела: Процесът на акумулацията на капи-
тала. В досегашните издания текстът на този отдел най-вече се придържаше
към първоначалната редакция, докато предните отдели бяха по-основно прера-
ботени. Затова стилът на този отдел беше по-жив, по-цялостен, но пък и по-
небрежен, осеян с англицизми, на места неясен; ходът на мисълта тук-там има-
ше празноти, тъй като отделни важни моменти бяха само набелязани.

Колкото се отнася до стила, Маркс сам основно беше преправил редица подот-
дели и с това, а също и с чести устни упътвания, ми беше очертал рамките, до
които можех да се простирам при премахването на технически изрази и други
англицизми. Маркс във всеки случай сам би преработил още веднаж добавките
и допълненията и би заместил в тях гладката френска реч със своя собствен
сбит немски език; аз трябваше да се задоволя само с тяхното превеждане [на
немски], при колкото се може по-тясно придържане към първоначалния [френс-
ки] текст.

Така че в това трето издание не е променена нито една дума, за която не знам
сигурно, че сам авторът би я изменил. Не можеше и на ум да ми дойде да въ-
веждам в „Капитала” оня общоприет жаргон, на който са свикнали да се изразя-
ват немските икономисти, оная неразбранщина, според която напр. оня, който за

30