Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

индийските форми на обща собственост би показало как от различните фор-
ми на самораслата обща собственост произлизат различни форми на нейно-

то разпадане. Така напр. различните оригинални типове на частната собст-

веност у римляните и у германите могат да се извлекат от различни форми
на индийската обща собственост. (Карл Маркс, Zür Kritik usw., стр. 10 (бълг.

изд. стр. 23])]
31

[*31 Недостатъчността на Рикардовия анализ на величината на стойността

— а той е най-добрият — ще бъде изтъкната в третата и в четвъртата глава
на това съчинение. Но колкото се отнася до стойността изобщо, класическата

политическа икономия никъде не различава изрично и с ясно съзнание труда,

както той се изразява в стойността, от същия труд, доколкото той се изразява
в потребителната стойност на неговия продукт. Естествено, фактически тя

прави това различие, като разглежда труда ту количествено, ту качествено.
Но на нея не й хрумва, че само количественото различие на видовете труд

предполага тяхното качествено единство или равенство, т.е. тяхното свежда-
не към абстрактен човешки труд. Рикардо напр. изказва своето съгласие със

следните думи на Детю де Траси: „Тъй като е сигурно, че само нашите телес-

ни и духовни способности са наше първоначално богатство, употребата на
тези способности, под вида на какъвто и да е труд, е нашето първоначално

съкровище; и винаги именно тази употреба създава всички онези неща, които
ние наричаме богатства… При това е сигурно, че всички тези неща предс-

тавляват сaмо труда, който ги е произвел, и че ако те имат стойност или дори
две различни стойности, те могат да я имат само от стойността на труда, от

който произтичат.” (Детю де Траси, Elements d'ideologie, IVe et Ve parties, Па-

риж, 1826, стр. 35, 36. Сравни: Ricardo [Рикардо], The Principles of Political
Economy, 3 издание, Лондон, 1821, стр. 334). Нека само споменем, че Рикар-

до приписва на Детю своя собствен по-дълбок смисъл. Наистина, Детю от
една страна казва, че всички неща, които съставят богатството, „представля-

ват само труда, който ги е произвел”, но от друга страна той казва, че те по-
лучавали своите „две различни стойности” (потребителна и разменна стой-

ност) от „стойността на труда”. С това той изпада в пошлостта на вулгарната

икономия, която най-напред предпоставя стойността на една стока (в даде-
ния случай на труда), за да определи след това чрез нея стойността на дру-

гите стоки. Рикардо го чете така, че както в потребителната, така и в размен-
ната стойност се изразява труд (не стойност на труда). Но сам той тъй малко

различава двоякия характер на труда, който е изразен двойно, че в цялата

129