Page 144 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

цените се определят от масата на средствата за циркулация, ние намираме и
у Барбон, и у много по-стари писатели преди него. „От свободата на търгови-

ята — казва Вендърлинт — не може да се яви никакво неудобство, а само

твърде голяма полза… защото ако тя намали количеството на наличните па-
ри на нациите — а тъкмо това целят да предотвратят митнишките ограничи-

телни мерки, то нациите, у които отиват наличните пари, сигурно ще устано-
вят, че цените на всички неща се качват в размера, в който у тия нации на-

раства количеството на парите. И… нашите мануфактурни продукти и всички
други стоки скоро ще станат толкова евтини, че търговският баланс пак ще се

обърне в наша полза и по такъв начин парите ще се стекат обратно у нас.”

(пак там, ор. 44)]
80

[*80 От само себе си се разбира, че всеки отделен вид стока чрез своята

цена съставя елемент от сбора на цените на всички циркулиращи стоки. Но
съвсем не се разбира как несъизмерими потребителни стойности масо-

во трябва да се разменят с намиращата се в дадена страна златна и сребър-
на маса. Ако по някакъв фокуснически начин превърнем стоковия свят в една

единствена съвкупна стока, като всяка отделна стока представлява само

кратна част от нея - стигаме до хубавата сметка: съвкупна стока — х цент-

нера злато, стока А = кратна част от съвкупната стока = същата кратна част
от х центнера злато. Монтескьо най-честно си го казва: „Ако сравним масата

на наличното в света злато и сребро със сбора на наличните стоки, тогава
безусловно можем да сравним всяко отделно произведение, респ. стока, с

известна част пари. Да предположим, че на света има само едно единствено

произведение, респ. една единствена стока, или че хората купуват само една
и че тя е делима също като парите: в такъв случай известна част от тази сто-

ка ще отговаря на дадена част от паричната маса; половината от цялото ко-
личество стоки — на половината от цялата парична маса… Определянето на

стоковите цени в основата си винаги зависи от отношението на общото коли-
чество стоки към общото количество парични знаци.” (Монтескьо, Esprit des

Lois, „Oeuvres”, том ІІІ, стр. 12, 13) За доразвиването на тази теория у Рикар-

до, у неговия ученик Джеймс Мил, лорд Овърстон и др. сравни „Zur Kritik
usw.”, стр. 140—146 и стр. 150 сл. [бълг. изд. стр. 167—173 и 178 сл.]. Госпо-

дин Джон Стюрт Мил със свойствената си еклектическа логика успява да бъ-
де на мнението на баща си - Дж. Мил, и същевременно на противоположното

мнение. Ако сравним текста на неговия компендиум „Principles of Political

Economy” c предговора (на първото издание), в който той сам се провъзгла-

144