Page 143 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ти и за извършване на плащания, които не могат да се извършват и с най-
малките сребърни монети… И също както численото отношение на фартин-

гите, необходими за търговията, зависи от числото на купувачите, от честота-

та на техните покупки и преди всичко и от стойността на най-дребните сре-
бърни монети — също така по подобен начин и съотношението на насечени-

те пари (злато или сребро), необходими за нашата търговия, се определя от
честотата на разменните актове и от размера на платежите.” (Уйлям Пети, A

Treatise of Taxes and Contributions, Лондон, 1667, стр. 17) А. Йънг в своята
„Political Arithmetic” (Лондон 1774), в която има особена глава: „Цените зави-

сят от количеството на парите”, стр. 112 сл., защищава теорията на Юм сре-

щу нападките на Дж. Стюърт. Аз отбелязвам в „Zür Kritik usw.” на стр. 149
[бълг. изд стр. 177]: „Той (А. Смит) мълчаливо отстранява въпроса за коли-

чеството на циркулиращите монети, като съвсем погрешно разглежда парите
само като стока.” Това важи само доколкото Адам Смит разглежда парите ех

officio [лат.: служебно]. Обаче при случай, напр. в критиката на предишните
системи на политическата икономия, той казва правилно: „Количеството на

насечените пари във всяка страна се регулира от стойността на стоките, чие-

то обращение те трябва да извършат… Стойността на благата, които всяка
година се купуват и продават в една страна, изисква известно количество па-

ри, за да постави тези блага в циркулация и да ги разпредели между същинс-
ките потребители, но не може да намери приложение за повече пари. Кана-

лът на циркулацията привлича по необходимост такава парична сума, която е
достатъчна за да го напълни, и никога не поема повече.” („Wealth of Nations”,

книга IV, гл. 1 [том ІІІ стр. 87, 89]). По същия начин Адам Смит ех officio за-

почва своето съчинение с един апотеоз на разделението на труда. По-сетне,
в последната книга за източниците на държавните приходи, той на места

възпроизвежда критиката на разделението на труда от своя учител А. Фергю-

сън.]
79

[*79 „Цените на нещата сигурно ще се покачват у всяка нация в същия раз-
мер, в който нараства количеството на златото и среброто у хората: следова-

телно, ако у някоя нация се намали количеството на златото и среброто, съ-

ответно на едно такова намаление на парите трябва да спаднат и цените на
всички стоки.” (Джекоб Вендърлинт Money answers all Things, Лондон, 1734,

стр. 5) Едно по-подробно сравняване на Вендърлинт с „Есетата” на Юм не
оставя у мене ни най-малко съмнение, че Юм е познавал и е използувал

впрочем твърде забележителното съчинение на Вендърлинт. Схващането, че

143