Page 37 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

чрез разменното отношение, значи само във всекидневния ценораз-

пис. Шотландецът Маклеод в своята функция на човек, който трябва

колкото може по-многоучено да наконти забърканите представи на
Ломбардстрит [виж чуждите думи], представлява сполучлив синтез

между суеверните меркантилисти и просветените амбулантни тър-

говци на свободната търговия.

Ако разгледаме по-отблизо стойностния израз на стоката А, който се

съдържа в стойностното ѝ отношение към стоката Б, ще видим, че в

рамките на това отношение натуралната форма на стоката А се явя-

ва само като въплъщение на потребителна стойност, а натуралната

форма на стоката Б — само като стойностна форма или като стой-

ностен образ. Така че скритото в стоката вътрешно противоречие

между потребителна стойност и стойност се изразява чрез едно вън-

шно противоречие, т.е. чрез отношението на две стоки, в което една-

та стока, чиято стойност трябва да бъде изразена, важи непосредст-

вено само като потребителна стойност, а другата стока, в която се

изразява стойност, важи непосредствено само като разменна стой-

ност. Значи простата стойностна форма на една стока е простата

форма за проявление на съдържащата се в нея противоположност
между потребителна стойност и стойност.

Продуктът на труда при всички обществени условия е предмет за

потребление, но само една исторически определена епоха от общес-

твеното развитие, която представя труда, изразходван за произвеж-

дане на даден консумативен предмет като негово „веществено”
свойство, т.е. като негова стойност — превръща продукта на труда в

стока. От това следва, че простата стойностна форма на стоката съ-

щевременно е и проста стокова форма на продукта на труда, че сле-

дователно и развитието на стоковата форма съвпада с развитието на

стойностната форма.

Още първият поглед показва недостатъчността на простата форма на

37