Page 34 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

труд, с труда, който се съдържа в платното, и поради това е труд в

неговата непосредствена обществена форма, макар да е само частен

труд, както и всеки друг труд, който произвежда стоки. Тъкмо затова
той се представя в един продукт, който е непосредствено разменим с

друга стока. Следователно трета особеност на еквивалентната фор-

ма е, че частен труд става форма на своята противоположност, труд

е непосредствена обществена форма.

Ние ще схванем още по-добре последните две изтъкнати тук особе-
ности на еквивалентната форма, ако се върнем назад към великия

изследовател, който пръв е анализирал стойностната форма, както и

много други форми на мисленето, на обществото и на природата. То-

ва е Аристотел.

Преди всичко Аристотел ясно посочва, че паричната форма на стока-

та е само по-развит образ на простата стойностна форма, т.е. на из-
разяването на стойността на една стока в някоя друга стока, защото

той казва:

5 легла — 1 къща

„не се различава” от:

5 легла — толкова и толкова пари.

По-нататък той сам отбелязва, че стойностното отношение, в което

се съдържа този стойностен израз, определя от своя страна къщата

качествено да се приравни към легла, и че тези сетивно различни

неща без такова равенство по самата им същност не могат да влизат

във взаимно съотношение като съизмерими величини. „Размяна —

казва той — не може да има без равенство, а равенство не може да
има без съизмеримост.“ Но тук той се запъва и се отказва от по-

нататъшния анализ на стойностната форма. „Но пък в действител-

ност е невъзможно така разновидни предмети да бъдат съизмерими“,

т.е. качествено еднакви. Това приравняване може да бъде само нещо

чуждо на действителната природа на нещата, значи само „помощно

34