Page 32 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

израз тялото на палтото представлява по отношение на платното са-

мо стойност.

Тук обаче аналогията свършва. В израза за теглото на захарната бу-

ца желязото застъпва едно общо и на двете природно свойство, тях-

ната тежест — докато в стойностния израз на платното палтото зас-

тъпва едно извънприродно свойство на тези две неща: тяхната стой-

ност, нещо чисто обществено.

Като изразява стойностното битие на стоката, напр. на платното, като

нещо съвсем различно от нейното тяло и свойства, напр. като нещо

равно на палтото, относителната форма на стойността на стоката с

това показва, че този израз крие в себе си едно обществено отноше-

ние. Обратното е с еквивалентната форма.21q Тя се състои именно в то-

ва, че едно стоково тяло, като напр. палтото, каквото си е то в дейст-

вителност, изразява стойност, значи по самата си природа притежава
стойностна форма. Наистина, това е вярно само в границите на онова

стойностно отношение, в което стоката платно се отнася към стоката

палто като към еквивалент*21. Но понеже свойствата на едно нещо

не произтичат от неговото отношение към други неща, а само се про-

явяват в едно такова отношение, изглежда, че и палтото също тъй по
самата си природа притежава своя еквивалентна форма, своето

свойство на непосредствена разменимост, както притежава и своето

свойство да тежи или да държи топло. Оттук и онази загадъчност на

еквивалентната форма, която загадъчност се навира в тъпите очи на

буржоазния икономист едва когато тая форма се яви пред него в го-

тов вид, като пари. Тогава той се опитва да се справи с мистичния

характер на златото и среброто, като подпъхва зад тях по-малко
бляскави стоки и с все ново удоволствие предъвква като на латерна

каталога на цялата оная сбирщина от стоки, които на времето са иг-

рали роля на стоков еквивалент. Той не подозира, че и най-простият

стойностен израз, като напр. 20 аршина платно = 1 палто, поставя за

разрешение загадката на еквивалентната форма.

32