Page 33 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

Тялото на стоката, която служи за еквивалент, важи винаги като въп-

лъщение на абстрактен човешки труд и е винаги продукт на опреде-

лен полезен, конкретен труд. Значи този конкретен труд става израз
на абстрактен човешки труд. Ако палтото напр. важи само като осъ-

ществяване, то шивашкият труд, който фактически се осъществява в

него, важи само като форма на осъществяване на абстрактен човеш-

ки труд.xx1q В стойностния израз на платното полезността на шивашкия

труд не се състои в това, че той произвежда дрехи и следователно и

хора,* а в това, че той създава едно тяло, което очевидно е стой-

ност, значи безформен труд, който по нищо не се различава от труда,
опредметен в стойността на платното. За да стане такова огледало

на стойността, самият шивашки труд не трябва да отразява нищо

друго, освен своето абстрактно свойство на човешки труд.

[* Намек за немската поговорка Kleider machen Leute (дрехите пра-
вят човека). ред.]

Във формата на шивачеството, както и във формата на тъкачеството,

се изразходва човешка работна сила. Поради това и двете имат об-

щото свойство на човешки труд и затова в известни случаи, напр. при
произвеждане на стойност, трябва да се разглеждат само от тази

гледна точка. Всичко това не е мистериозно. Но в стойностния израз

на стоката работата се извърта. Напр. за да изразим, че тъкането об-

разува стойността на платното не в своята конкретна форма като тъ-

кане, а в своето общо качество на човешки труд, ние му противопос-

тавяме шивачеството, конкретния труд, който произвежда еквивален-

та на платното, като осезаема форма на осъществяване на абстракт-
ния човешки труд.

И тъй, втора особеност на еквивалентната форма е, че конкретен

труд става форма за проявление на своята противоположност, на аб-

страктен човешки труд.

Но този конкретен труд, шивачеството, като служи за прост израз на

неразличим човешки труд, притежава форма на равенство с друг

33