Page 67 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

ръщение, при което стокопритежателите разменят и сравняват свои-

те собствени продукти с различни други продукти, не може да има ни-

кога, ако различни стоки на разни стокопритежатели не се разменят и
не се сравняват като стойности с една и съща трета стока, в рамките

на тяхното обращение. Такава трета стока, като става еквивалент за

различни други стоки, непосредствено, макар и в тесни граници, при-

добива всеобща или обществена еквивалентна форма. Тази всеобща

еквивалентна форма възниква и изчезва заедно с моментния общес-

твен контакт, който я извиква на живот. Последователно и бегло тя се

пада на тази или онази стока. Но с развитие на стоковата размяна тя
изключително здраво се свързва с особени видове стоки, или криста-

лизира в парична форма. На първо време е случайно към кой вид

стока тя се прилепва. Но общо взето за това решават две обстоятел-

ства. Паричната форма се свързва или с най-важните разменни про-

дукти от чужбина, които наистина са естествени форми за проява на

разменната стойност на местните продукти. Или пък се свързва с та-

къв предмет за потребление, който е главен елемент на местната от-
чуждаема собственост, като напр. добитък. Чергарските народи пър-

ви развиват паричната форма, защото цялото им имущество се на-

мира в подвижна, а значи и в непосредствено отчуждаема форма и

защото техният начин на живот постоянно ги свързва с чужди общин-

ни формации и по този начин ги подбужда към размяна на продукти.

Хората често са превръщали и самия човек, в лицето на роба, в пър-

воначален паричен материал, но никога не са правили това със земя-

та. Такава идея е могла да се яви само във вече развитото буржоаз-

но общество. Тя датира от последната третина на 17 век, а опитът за
нейното приложение в национален масщаб е направен едва след ця-

ло столетие, при буржоазната Френска революция.

В същото отношение, в което стоковата размяна скъсва своите ло-

кални прегради, а стоковата стойност поради това става материали-

зация на човешки труд изобщо — паричната форма минава върху та-
кива стоки, които по своята природа са годни за обществена функция

67