Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

да бъдат всеобщ еквивалент, т.е. върху благородните метали.
42q
Фактът, че :-) „макар че златото и среброто по природа не са пари,

парите по природа са злато и сребро”*42, проличава от съвпада-

нето на техните природни свойства с функциите на парите*43. Но

ние досега познаваме само една функция на парите — да служат ка-

то форма на проява на стоковата стойност или като материал, в кой-

то обществено се изразяват величините на стоковите стойности.

Адекватна форма за проява на стойността, или материализация на

абстрактен, а поради това еднакъв човешки труд, може да бъде само

такава материя, всичките екземпляри на която притежават едно и

също еднообразно качество. От друга страна, тъй като величините на
стойността се различават чисто количествено, стоката-пари трябва

да бъде способна да изразява чисто количествени разлики, т.е. да

бъде по желание делима на части и да може пак да се събере от час-

тите. А златото и среброто по природа притежават тези свойства.

Потребителната стойност на стоката-пари се удвоява. Наред със
своята особена потребителна стойност като стока, напр. както злато-

то служи за пломбиране на зъби, за приготвяне на луксозни предмети

— тя придобива и една формална потребителна стойност, която

произтича от нейните характерни обществени функции.
44q

Тъй като всички други стоки са само особени еквиваленти на парите,
а парите — техен всеобщ еквивалент, те, като особени стоки, се от-

насят към парите като всеобща стока.*44
45q

Видяхме, че паричната форма е само прилепнало към една стока от-

ражение на отношенията на всички други стоки. Че парите са сто-

ка,*45 това е, значи, откритие само за оногова, който изхожда от

техния завършен облик, та след това да ги анализира. Процесът на

размяната придава на стоката, която той превръща в пари, не нейна-

та стойност, а нейната характерна стойностна форма. Подмяната на
едното определение с другото е заблудило някои да смятат стой-

68