Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 1)

И така, видяхме: в потребителната стойност на всяка стока се съдър-

жа определена, целесъобразно-производствена дейност или полезен

труд. Потребителни стойности не могат да противостоят едни на дру-
ги като стоки, ако в тях не се съдържат качествено различни видове

полезен труд. В общество, чиито продукти общо взето приемат фор-

мата на стока, т.е. в общество от стокопроизводители, тази качестве-

на разлика между видовете полезен труд, практикувани независимо

един от друг като частни операции на самостойни производители, се

развива в много сложна система, в обществено разделение на труда.

Впрочем на самото палто е безразлично дали ще го носи шивачът

или клиентът. И в двата случая то служи като потребителна стойност.

Също така и отношението между палтото и труда, който го е произ-

вел, не се изменя само по себе си от това, че шивачеството става от-

делна професия, самостойна брънка в общественото разделение на

труда. Там, където е бил принуден да се облича, човек е шил дрехи
цели хилядолетия, преди да стане шивач един отделен човек. Но

съществуването на палтото, на платното или на който и да било друг

предмет от материалното богатство, който не се получава направо

готов от природата, винаги се е дължало на някоя специална, целе-

съобразно-производствена дейност, която пригодява отделни при-

родни материали към отделни човешки потребности. Затова трудът,

като създател на потребителни стойности, като полезен труд, е неза-

висимо от всички обществени форми условие за съществуване на

човека, вечна природна необходимост, за да се осъществи обмяна на
веществата между човек и природа, а значи — и човешкият живот.

Потребителните стойности палто, платно и т.н., накъсо — стоковите

тела, са съединение на два елемента — природна материя и труд.

Ако извадим общия сбор на всички различни видове полезен труд,

които се съдържат в палтото, платното и т.н., все пак винаги ще оста-
не някакъв материален субстрат [основа, вещество], който е нали-

це по природа и без намеса на човека. В своето производство човек

може да постъпва само така, както постъпва самата природа, т.е. са-

14