Page 115 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

[*80 Джордж Рийд, The History of Baking, Лондон, 1848 г., стр. 16]

[*81 „Report (First) etc. Evidence”. Показания на „full priced baker” Чийз-

мен, стр. 108]
s82q

Фалшификацията на хляба и изникването на класата хлебари, които

продават хляб под пълната цена, са се развили в Англия от началото

на 18-ти век, след като е западнал цеховият характер на занаята и
зад номиналния хлебар застанал капиталистът във вид на мелничар

или брашнар.*82 С това е положена основата на капиталистическо-

то производство, на неограниченото удължаване на работния ден и

на нощния труд, макар че последният едва от 1824 г. почва здраво да

се затвърдява в Лондон.*83

[*83 „First Report etc.”, relative to the Grievances complained of by the

Journeymen Bakers etc.London, 1862, p. VIII]

От казаното лесно може да се разбере защо отчетът на комисията
отнася хлебарските калфи към работниците, които имат най-кратък

живот и които, избягнали като деца нормалната във всички слоеве на

работническата класа смъртност, рядко достигат до 42-годишна въз-

раст. Въпреки всичко това хлебарският занаят винаги е препълнен с

кандидати. Изворите за приток на тези „работни сили” за Лондон са

Шотландия, западните земеделски окръзи на Англия и — Германия.

В 1858—60 г. хлебарските калфи в Ирландия организирали на свои
средства големи митинги за агитация против нощния и неделен труд.

Публиката напр. на майския митинг в Дъблин през 1860 г. с чисто ир-

ландска разпаленост взела тяхна страна. Като резултат на това дви-

жение се яви успешното прокарване на дневния труд в Уоксфорд,

Килкени, Клонмел, Уотърфорд и др.

«В Лимрик, където страданията на работниците, както е известно, мина-

ват всички граници, това движение не сполучи поради опозицията на

господарите-хлебари, особено на хлебарите-мелничари. Примерът в
Лимрик стана причина за загубване на постигнатото в Енис и Типерери. В

Корк, където общественото недоволство се прояви в най-буйна форма,

115