Page 115 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 115

[*80 Джордж Рийд, The History of Baking, Лондон, 1848 г., стр. 16]

            [*81 „Report (First) etc. Evidence”. Показания на „full priced baker” Чийз-

            мен, стр. 108]
            s82q

      Фалшификацията на хляба и изникването на класата хлебари, които

      продават хляб под пълната цена, са се развили в Англия от началото

      на 18-ти век, след като е западнал цеховият характер на занаята и
      зад номиналния хлебар застанал капиталистът във вид на мелничар


      или брашнар.*82 С това е положена основата на капиталистическо-

      то производство, на неограниченото удължаване на работния ден и

      на нощния труд, макар че последният едва от 1824 г. почва здраво да

      се затвърдява в Лондон.*83

      [*83  „First  Report  etc.”,  relative  to  the  Grievances  complained  of  by  the

      Journeymen Bakers etc.London, 1862, p. VIII]



      От казаното лесно може да се разбере защо отчетът на комисията
      отнася хлебарските калфи към работниците, които имат най-кратък

      живот и които, избягнали като деца нормалната във всички слоеве на

      работническата класа смъртност, рядко достигат до 42-годишна въз-

      раст. Въпреки всичко това хлебарският занаят винаги е препълнен с

      кандидати. Изворите за приток на тези „работни сили” за Лондон са

      Шотландия, западните земеделски окръзи на Англия и — Германия.



      В 1858—60 г. хлебарските калфи в Ирландия организирали на свои
      средства големи митинги за агитация против нощния и неделен труд.

      Публиката напр. на майския митинг в Дъблин през 1860 г. с чисто ир-

      ландска разпаленост взела тяхна страна. Като резултат на това дви-

      жение  се  яви  успешното  прокарване  на  дневния  труд  в  Уоксфорд,

      Килкени, Клонмел, Уотърфорд и др.


            «В Лимрик, където страданията на работниците, както е известно, мина-

            ват  всички  граници,  това  движение  не  сполучи  поради  опозицията  на

            господарите-хлебари,  особено  на  хлебарите-мелничари.  Примерът  в
            Лимрик стана причина за загубване на постигнатото в Енис и Типерери. В

            Корк, където общественото недоволство се прояви в най-буйна форма,

                                                           115
   110   111   112   113   114   115   116   117   118   119   120