Page 114 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

или в колички хляб от къща на къща, а освен това понякога работят и във
фурната. Според годишното време и според размерите на предприятие-

то работата се свършва между 1 и 6 часà след обед, докато друга част от

калфите работят във фурната до късно среднощ.”* [*„First Report etc.”,
стр. VI] „През време на лондонския сезон калфите на хлебарите, които

продават хляб на „пълни” цени в Уестенд [аристократически квартал
на Лондон], започват работа редовно в 11 часà през нощта и са заети с

печене на хляба, с прекъсвания от по една или две къси паузи, до 8 часà
на другата сутрин. След това пък ги впрягат до 4, 5, 6 и дори до 7 часà да

разнасят хляб, или понякога да пекат бисквити във фурната. След свър-

шване на работата те могат и да спят — по 6, а често пъти по 5 или 4 ча-
са. В петък работата винаги започва по-рано, да речем в 10 часà вечер-

та, и продължава без прекъсване — било в печенето, било в разнасянето
на хляба — до 8 часà вечер в събота, а повечето пъти до 4 или 5 часà

през нощта срещу неделя. Дори в първостепенни хлебарници, които
продават хляб по „пълна цена”, в неделен ден има 4 или 5 часа подгот-

вителна работа за другия ден… Калфите на „underselling masters” (които

продават хляб под пълната му цена), а, както беше отбелязано по-горе,
те са повече от ¾ от лондонските хлебарски работници, работят още по-

дълго, но техният труд е почти изцяло ограничен във фурната, тъй като
техните господари — като се изключат доставките за дребни бакалнички

— продават само в своите собствени дюкяни. Към края на седмицата…

т.е. в четвъртък, работата тук започва в 10 часà през нощта и продължа-
ва само с малки прекъсвания до късно през нощта в неделя.»*79

[*79 „Report etc., relating to the Grievances complained of by the

Journeymen Bakers etc.”, Лондон, 1852 г., и „First Report etc.”, стр. LXXI]

Що се отнася до „underselling masters” даже от буржоазно станови-

ще се разбира, че „неплатеният труд на калфите” (the unpaid labour of

the men) „съставя основата на тяхната конкуренция”.*80 А т.н. „хле-

бар, който продава по пълна цена” изобличава пред следствената

комисия своите „underselling” конкуренти като крадци на чужд труд и

фалшификатори.

«Те успяват само чрез измама на публиката и като изстискват от
своите работници 18 часа труд срещу заплата за 12 часа.»*81

114