Page 131 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 131
южните щати. Годината 1860 е апогеят на памучната индустрия. Пак се
появи недостиг от ръце. Фабрикантите пак се обърнаха към търговиите
на човешко месо… и последните претършуваха дюните на Дорсет, хъл-
мовете на Девън и равнините на Уилтс, но свръхнаселението вече беше
погълнато.»
Вестник „Bury guardian” хленчи, че след сключване на англо-френския
търговски договор биха могли да бъдат допълнително абсорбирани
още 10 000 работни ръце, а скоро ще дотрябват други 30 или 40 000.s110q
След като агенти и подагенти на търговията с човешко месо през
1860 г. почти безрезултатно изметоха земеделските окръзи,
«делегация с депутати от фабриканти се обърна към г. Вилиерс, предсе-
дател на Служба за бедните, с молба пак да им разреши да вземат за
фабриките бедни деца и сирачета от Трудовите домове»*110.
Изобщо опитът разкрива пред капиталиста едно постоянно из-
лишно население, т.е. свръхнаселение по отношение на съществу-
ващата в даден момент потребност на капитала да нарастне, макар
че потокът на това свръхнаселение се състои от изтощени, скоро из-
миращи, бързо изместващи се едни други,s111qтака да се каже окосени
преди узряването им човешки поколения.*111 Наистина, от друга
страна опитът показва на умния наблюдател как капиталистическото
производство, което в исторически смисъл датира едва от вчера,
бързо и дълбоко е подкопало корените на народната сила,s112q как из-
раждането на индустриалното население се забавя само от постоян-
ния приток на жизнени и здрави селски елементи и как дори селските
работници вече почват да измират въпреки чистия въздух и въпреки
че сред тях всевластно господства принципът на естествения подбор,
който позволява да се развиват само най-яки индивиди*112. Капи-
талът, който има такива „основателни причини” да отрича страдания-
та на окръжаващото го работническо поколение, в своята практика
също толкова се ръководи от изгледи за бъдещо загниване на чове-
чеството и за най-сетне все пак неудържимото обезлюдяване, колко-
131
