Page 132 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

то и от възможното падане на земята върху Слънцето. При всяка

спекулация с акции всеки знае, че един ден все ще настъпи буря, но

всеки се надява, че след като той е събрал и скрил на сигурно място
златния дъжд, тя ще засегне само ближния му. След мен и потоп! е

девизът на всеки капиталист и на всяка капиталистическа нация.s113q По-

ради това капиталът е безогледен по отношение на здравето и дъл-

гия живот на работника, когато обществото не го е заставило да дър-

жи сметка за тях.*113 На оплакванията за физическо и умствено

осакатяване, за преждевременна смърт и за мъченията със свръх-

труд той отговаря:s114q Защо ще ни коси тази мъка, щом като увеличава

нашата радост (печалбата)? Но, общо взето, това не зависи от доб-

рата или зла воля на отделния капиталист. В свободната конкуренция

присъщите закони на капиталистическото производство важат за от-

делния капиталист като принудителни външни (природни) зако-

ни”.*114

Постигането на нормален работен ден е резултат на многовековна

борба между капиталист и работник. Но историята на тази борба по-

казва две противоположни течения.s115qДа сравним напр. английското

фабрично законодателство от наше време с английските трудови

статути от ХІV до средата на ХVІІІ век.*115 Докато модерният фаб-

ричен закон насилствено скъсява работния ден, споменатите статути

се стараят насилствено да го удължат. Но във всеки случай претен-

циите на капитала в неговото ембрионално състояние, когато той то-

ку-що се е образувал, значи когато все още си е осигурявал право да

всмуква достатъчно количество принаден труд не само по силата на

икономическите условия, но и с помощта на държавната власт, изг-
леждат съвсем скромни в сравнение с концесиите, които той с ръм-

жене и съпротива трябва да прави през зрялата си възраст. Нужни са

векове, докато „свободният” работник, по силата на развитието на ка-

питалистическия начин на производство, доброволно се съгласи, т.е.

обществено бъде принуден, да продава цялото си активно жизнено

време и дори самата си работоспособност за цената на своите оби-

132