Page 133 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

чайни средства за живот, да продава първородството си за паница

леща. Затова естествено е, че удължаването на работния ден, което

капиталът от средата на ХІV в. до края на ХVІІ век се старае да нало-
жи на пълнолетните работници (чрез държавната власт) съвпада

приблизително с границите на работното време, които държавата,

през втората половина на 19 век, е поставяла тук-там на превръща-

нето на детската кръв в капитал.s116q Това, което днес напр. е обявено в

щата Масачузетс (досега най-свободния щат на Североамериканска-

та република) като узаконен от държавата предел за труда на деца

по-малки от 12 години, в Англия чак до средата на ХVІІ век е било
нормалният работен ден за възрастните занаятчии, за яките селски

ратаи и за огромните ковачи.*116

Първият „Закон за работниците” (23 Eduard III 1349) е имал за свой

непосредствен повод (не причина, тъй като това законодателство е
съществувало цели векове без повод) голямата чума, която покосила

населението, тъй че, както казва един писател-торий, „наистина труд-

ността да се намерят работници на разумни цени станала непоноси-

ма”s117q(т.е. на цени, които да оставят на тези, които наемат работници,

разумно количество принаден труд, разумно количество кражба на

труд).*117 Затова със силата на закона била предписана разумна

работна заплата, както и граници на работния ден. Последният пункт

— тук ни интересува само той — е повторен в статута от 1496 г. при

Хенри VII. Работният ден за всички занаятчийски и земеделски ра-

ботници от март до септември е трябвало тогава да траеs118q (макар това

никога да не е било прокарано) от 5 часà сутрин до между 7 и 8 часà

вечер, но времето за храна е било 1 час за закуска, 1½ часа за обед
и ½ час за следобедна закуска, т.е. точно два пъти повече отколкото

според фабричния закон, който сега е в сила.*118 През зимата

трябвало да се работи от 5 часà сутрин до мръкване със същите пре-

късвания. Един статут на Елизабет от 1562 г. за всички работници,

„наемани на заплата за ден или за седмица”, оставя незасегната про-
дължителността на работния ден, но се старае да намали свободните

133