Page 134 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

междинни часове на 2½ часа през лятото и на 2 часа през зимата.

Обедът трябвало да трае само един час, а „половинчасовият следо-

беден сън” да бъде разрешен само между средата на май и средата
на август. За всеки час отсъствие да се задържи от заплатата 1 пенс

(около 8 пфенига). Но на практика положението на работниците е би-

ло много по-благоприятно отколкото според статута. Бащата на поли-

тическата икономия и, тъй да се каже, създател на статистиката, Уй-

лям Петѝ казва в едно свое съчинение, публикувано през последната

третина на ХVІІ век:

«Работниците (labouring men, всъщност тогава земеделски работни-

ци) работят по 10 часа дневно и се хранят 20 пъти седмично, а имен-
но: през работните дни по три пъти дневно, а през неделните — по

два пъти; от това ясно личи, че ако те искат да не ядат всеки петък-

вечер и да обядват по един и половина часа — докато сега за това им
са нужни два часа, от 11 до 1 часà преди обед — значи, ако те работе-

ха с повече и консумираха с по-малко, би могло да се събере ед-

на десета част от гореспоменатия данък.»*119 119q

Нима д-р Андрю Юър не е имал право, когато наругал законопроекта

за дванадесетчасовия работен ден от 1833 г. като възвръщане към
времената на мрака? Наистина, наредбите, споменати в статутите и у

Петѝ, се отнасят и за чираците. Но в какво положение се е намирал

детският труд още в края на ХVІІ век — това се вижда от следното

оплакване:s120q

«Нашите младежи тук в Aнглия съвсем нищо не правят докато ста-
нат чираци, а тогава, естествено, им е нужно дълго време — седем

години, — за да се подготвят като опитни занаятчии.»

Германия, напротив, се слави с това, че там децата още от люлката

вече „се приучват към малко трудови навици”.*120

Дори през по-голямата част на 18 век, до епохата на едрата индуст-

рия капиталът в Англия не е сполучил, като плаща седмична стойност

134