Page 145 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ричното законодателство.

Но фабрикантите не разрешили тази „крачка напред” без една ком-

пенсираща „крачка назад”. По техен потик Камарата на общините на-

малила от 9 на 8 години минималната възраст за децата, приемани

на работа, за да осигури капитала с „допълнителен приток на фаб-

рични деца”, което му се дължи от бога и по право.*141

[*141 „Тъй като едно намаление на тяхното работно време би довело до
заангажиране на голям брой (деца), някои мислеха, че допълнителният

приток на деца от 8 до 9 години би покрил увеличилото се търсене.” („Rep.

etc. 30th Sept. 1844”, стр. 13)]

Годините 1846 и 1847 са епоха в икономическата история на Англия.

Отмяната на житните закони, унищожаване на вносните мита върху

памук и други сурови материали, провъзгласяване на свободната

търговия за пътеводна звезда на законодателството! Накъсо, настъ-

пило хилядагодишното царство. От друга страна, през същите години
чартисткото движение и агитацията в полза на десетчасовия работен

ден достигнали своята най-висока точка. Те намерили съюзници в

лицето на торите, които пръхтели за отмъщение. Въпреки фанатич-

ната съпротива на вероломната армия от защитници на свободната

търговия начело с Брайт и Кобден, законопроектът за десетчасовия

работен ден, предмет на толкова дълги стремежи, бил прокаран в

парламента.

Новият фабричен закон от 8 юни 1847 г. постановявал, че от 1 юли

1847 г. започва едно временно съкращаване на работния ден за

„младежите” (от 13 до 18 години) и за всички работнички — на 11 ча-

са, но че от 1 май 1848 г. влиза в сила окончателното му ограничава-

не на 10 часа. Иначе законът бил само допълнителна добавка към

законите от 1833 и 1844 г.

Капиталът предприел предварителен поход, за да попречи на пълно-

то провеждане на закона от 1 май 1848 г. И то самите работници, уж

145