Page 148 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ствеността, на религията, на семейството, на обществото! Работни-

ческата класа навсякъде бе охулена и прокълната и поставена под

„закон против подозрителните”. Така че господа фабрикантите вече
нямаше какво да се стесняват. Те открито въстанаха не само против

закона за десетчасовия работен ден, но и против цялото законода-

телство, което от 1833 г. се е стремяло донякъде да обуздае „свобод-

ното” изсмукване на работната сила. Това беше Бунт за защита на

робството в миниатюр, провеждан в течение на повече от 2 години с

цинична безскрулулност, с терористична енергия, толкова повече, че

бунтовникът-капиталист не е рискувал нищо освен кожата на своите
работници.

За да се разбере следващото, трябва да си спомним, че и трите фаб-

рични закона от 1833, 1844 и 1847 г. тогава бяха в сила, доколкото

единият не е отменял другия; че нито един от тях не ограничава тру-

да на работниците-мъже над 18 години и че от 1833 г. 15-часовият
период от 5½ сутринта до 8½ вечерта си е оставал законният „ден”, в

пределите на който по-сетне е трябвало да се извършва, по предпи-

саните условия, дванадесетчасов, а после десетчасов труд на мла-

дежи и жени.

Фабрикантите тук-там са започнали уволняването на част, понякога

на половината от наетите от тях младежи и работнички, като вместо

това пак възстановили почти забравения нощен труд на възрастните
работници-мъже. Законът за десетчасовия работен ден, казвали те,

не им оставял алтернатива!*147

[*147 „Reports etc. for 31st October 1848”, стр. 133, 134]

Втората крачка се отнасяла до законните паузи за хранене. Да чуем

фабричните инспектори:

«След ограничаване на работните часове на 10 фабрикантите твър-

дят — макар че все още не провеждат на практика своя възглед до
неговите последни закономерности, — че ако се работи напр. от 9

148