Page 143 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

и за да победят, имали нужда от работниците. Затова им обещавали

не само удвояване на хляба, но и приемане на законопроект за де-

сетчасов работен ден в хилядогодишното царство на Свободната

търговия137. Така че те още по-малко могли да се борят против

една мярка, която трябвало да реализира само закона от 1833 г. Зас-

трашени в своя най-свят интерес, в поземлената рента, торите най-

сетне затрещели от филантропско възмущение против „безсрамните

похвати”*138 на своите врагове.s136

[*136 „Rep. of Insp. of Fact. 31st October 1849”, стр. 6]

[*137 „Rep. of Insp. of. Fact. 31st October 1848”, стр. 98]

[*138 Впрочем, Леонард Хорнър официално употребява израза: „nefarious

practice”. („Rep. of insp. of Fact. 31st October 1859”, стр. 7)]

Така се стигнало до допълнителния фабричен закон от 7 юни 1844 г.,

влязъл в сила на 10 септември 1844 г. Той групира между защитените

работници една нова категория, а именно жените над 18 години. Те
във всяко отношение били приравнени към младежите, работното им

време било ограничено на 12 часа, нощната работа им била забра-

нена и т.н. Така че законодателството за пръв път се видяло прину-

дено пряко и официално да контролира и труда на пълнолетни. Във

фабричния отчет от 1844—1845 г. се казва иронично:

«До наше знание не е дошъл нито един случай възрастни жени да са се

оплакали от тази намеса в техните права.»*139

Трудът на деца под 13 години бил сведен до 6½, а при известни ус-

ловия до 7 часа дневно*140.

[*139 „Rep. etc. for 30th Sept. 1844”, стр. 15]

[*140 Законът разрешава деца да работят по 10 часа, ако не работят все-

кидневно, а през ден. Изобщо тази клауза останала безрезултатна.]

За премахване злоупотребите с фалшивата „Щафетна система” зако-

нът установил между другото следните важни подробни правила:

143