Page 142 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

капиталистите свобода през 15-часовия период от 5½ часà сутрин до

8½ часà вечер по всяко време да карат всеки „младеж” или всяко „де-

те” да започва, да прекъсва или да свършва своя дванадесетчасов,
респективно осемчасов труд, а също така и да определят за различ-

ни лица различни часове за хранене — господата скоро изнамерили

една нова „Relays-system” (Щафетна система при смяна на коне),

според която работните коне не се сменят на определени станции, а

се впрягат отново и отново на станциите за смяна.

Ние няма повече да се спираме на прелестите на тази система, тъй

като по-сетне ще трябва пак да се върнем на нея. Но още от пръв

поглед става ясно, че тя е отменила целия фабричен закон не само

по дух, но и по буква. Как да наложат фабричните инспектори спазва-

нето на установеното от закона работно време и даването на закон-

ни паузи за хранене при такова сложно книговодство (деловодство)

за всяко отделно дете и за всеки младеж? В голяма част от фабрики-
те скоро пак почнало безнаказано да цъфти старото брутално безоб-

разие.s136q На една среща с министъра на вътрешните работи (1844)
фабричните инспектори доказали невъзможността за какъвто и да е

контрол при новоизмислената „Щафетна система”.*136 Но през то-

ва време обстоятелствата твърде много се изменили. Фабричните

работници, особено от 1838 г., издигнаха законопроекта за десетча-
сов работен ден като свой икономически лозунг, както издигнаха чар-

тистката програма като свой политически лозунг. Дори онези фабри-

канти, които били регулирали своите предприятия съобразно закона

от 1833 г., отрупвали парламента с изложения за безнравствената

„конкуренция” на „вероломните братя”, на които по-голямата им бе-

зочливост или по-благоприятните местни условия позволявали да

нарушават закона. При това, колкото много и да искали отделни фаб-
риканти съвсем да отпуснат юздите на своята стара алчност, изрази-

телите и политическите водачи на класата на фабрикантите им пред-

писвали променено поведение и променен език спрямо работниците.

Тъкмо тогава те предприели похода за премахване на житните закони

142