Page 147 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

комисари на Конвента, които безмилостно принасяли нещастния ра-

ботник в жертва на своите бълнувания за усъвършенстване на све-

та.s145q И тази маневра пропаднала. Фабричният инспектор Леонард Хор-
нър лично и чрез своите помощници провел многобройни свидетелс-

ки разпити във фабриките на Ленкшайр. Около 70% от разпитаните

работници се обявили за 10-часов ден, един много малък процент за

11-часов и едно съвсем нищожно малцинство — за старите 12 ча-

са.*145

Една друга „доброжелателна” маневра се състояла в това, да карат

възрастните работници-мъже да работят от 12 до 15 часа и после да

обявяват този факт за най-добрия израз на съкровените желания на

пролетариите. Но „безмилостният” фабричен инспектор Леонард

Хорнър пак се появил на самото място. Мнозинството от тия, които

работели извънредни часове, заявили, че

«те решително биха предпочели да работят по 10 часа за по-малка зап-

лата, но нямали избор; толкова много от тях били безработни, s146q толкова
много предачи били принудени да работят като прости пресуквачи — та-

ка че ако те се биха отказали от по-дългото работно време, други ведна-
га биха заели тяхното място и затова за тях въпросът се свежда към

следното: или да работят по-дълго, или да останат на улицата.»*146

Предварителният поход на капитала пропаднал и Законът за десет-

часовия работен ден влязъл в сила на 1 май 1848 год. Но през това

време провалянето на чартистката партия, чиито водачи били арес-
тувани, а организацията им разгромена — вече разклатило самоуве-

реността на английската работническа класа. Скоро след това париж-

ката юнска революция и нейното кърваво потъпкване обединиха как-

то в континентална Европа, тъй и в Англия всички фракции на гос-

подстващите класи, земевладелци и капиталисти, борсови вълци и

бакали, протекционисти и привърженици на свободната търговия,

правителство и опозиция, попове и свободомислещи, млади прости-

тутки и стари калугерки — всички под общия зов за спасяване на соб-

147