Page 144 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

«Работният ден за деца и младежи се брои от момента, когато което и да
е дете или младеж започва сутрин работа във фабриката.»

Така че ако напр. А започва работа в 8 часа сутрин, а Б в 10 часà,

работният ден на Б въпреки това трябва да свърши в същия час, как-

то на А. Началото на работния ден трябва да бъде посочвано от ня-

кой обществен часовник, напр. от най-близкия железопътен часовник,

по който трябва да се нагоди фабричната свирка. Фабрикантът е

длъжен да окачи във фабриката обява, напечатана с едри букви, в
която да са означени началото, краят и паузите на работния ден. Де-

ца, които започват работа сутрин преди 12 часà, не бива да бъдат из-

ползвани след 1 часà след обед. Значи следобедната смяна трябва

да се състои от други деца, а не от ония, които са били в предобед-

ната смяна. Един и половин часовото време за ядене трябва да бъде

предоставяно на всички защитени от закона работници в едно и също

време през деня, и то поне единият час да бъде преди 3 часà след
обед. Деца или младежи не бива да работят преди 1 часà по обед

повече от 5 часа без една поне половинчасова пауза за закуска. Де-

ца, младежи или жени не бива през време на ядене да остават в ра-

ботно помещение, в което се извършва трудов процес, и т.н.

И тъй, видяхме, че тези подробни постановления, които така военно-
еднообразно, по часовник регулират траенето, границите и паузите

на труда, в никой случай не са били продукт на парламентарни мъд-

рувания. Те се развили постепенно от самите условия като природни

закони на съвременния начин на производство. Тяхното формулира-

не, официално признаване и провъзгласяване от страна на държава-

та е било резултат на продължителни класови борби. Една от техни-

те най-близки последици била, че практиката подложила на същите

ограничения и работния ден на възрастните работници-мъже, тъй ка-

то в повечето производствени процеси те не могат без сътрудничест-
вото на деца, младежи и жени. Затова през периода от 1844—1847

година 12-часовият работен ден е господствал, общо взето, навсякъ-

де и еднакво във всички клонове на индустрията, подчинени на фаб-

144