Page 141 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

във всичките ѝ форми, в които тя може да бъде преждевременно причи-
нена, и сигурно този (фабричният) начин трябва да бъде разгледан като

един от най-жестоките методи за причиняването ѝ.»*135

[*135 „Legislation is equally necessary for the prevention of death, in any

form in which it can be prematurely inflicted, and certainly this must be viewed

as a most cruel mode of inflicting it.”]

Същият „реформиран” парламент, който от нежност към господа

фабрикантите приковал още за много години деца под 13 години в

ада на 72-часовия фабричен труд седмично, напротив, със закона за

освобождение на робите, който също тъй давал свободата на капки

— още от самото начало забранил на плантаторите да изтощават с
работа който и да е роб-негър повече от 45 часа седмично!

Но недоволен и от това, капиталът започнал една многогодишна и

шумна агитация. Тя се въртяла главно около възрастта на категории-

те, които под името деца били ограничени на 8-часов труд и били

подчинени на известно задължително образование. Според капита-

листическата антропология детската възраст свършва с десетата или

в най-краен случай с единадесетата година. Колкото повече се приб-
лижавал срокът за пълното прилагане на фабричния закон, съдбо-

носната 1836 година, толкова повече беснеела шайката от фабрикан-

ти. Тя наистина сполучила дотолкова да наплаши правителството, че

то в 1835 г. предложило да се намали пределната детска възраст от

13 на 12 години. Но през това време натискът отвън нараствал зап-

лашително. И Камарата на общините не посмяла. Тя отказала да

хвърля 13-годишни деца повече от 8 часа на ден под джагернаутово-
то колело на капитала [виж показалеца за чужди думи] и законът от

1833 г. влязъл в пълна сила. Той останал непроменен до юни 1844 г.

През десетилетието, през което той отначало само отчасти, а после

напълно регулирал фабричния труд, официалните отчети на фабрич-

ните инспектори гъмжат от оплаквания за невъзможност на неговото
прилагане. A именно, тъй като законът от 1833 г. давал на господа

141