Page 146 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 146

помъдрели от опита, трябвало да помогнат за разрушаване на своето

      собствено дело. Моментът бил ловко избран.


            «Трябва да помним, че поради страшната криза от 1846—1847 г. всред

            фабричните работници имаше много страдания, тъй като много фабрики
            бяха работили само кратко време, а други бяха съвсем спрени. Поради

            това значителен брой работници се намираха в най-стеснено положение,

            мнозина — потънали в дългове. Затова с доста голяма сигурност може-
            ше да се приеме, че те ще предпочетат по-дългото работно време — за

            да уредят минали загуби, може би за да изплатят дългове или да си ос-
            вободят  мебелите от  заложната  къща, или  да заместят продадена  по-

            къщнина,  или  да  купят  нови  дрехи  за  себе  си  и  за  своите  семейст-
            ва.»*142


            [*142 „Rep. of Insp. of Fact. 31st Oct. 1848”, стр. 16]



      Господа фабрикантите се постарали да увеличат естествения ефект

      на тези обстоятелства с едно общо намаляване на работната заплата
      с 10%. Това станало, така да се каже, в чест на осветяването на но-

      вата ера на свободната търговия. След това последвало друго нама-

      ление с 8⅓%,s143q когато работният ден бил съкратен на 11 часа, а и с

      двойно повече при окончателното му съкращаване на 10 часа. Така

      че навсякъде, където обстоятелствата някакси позволявали, било из-

      вършено намаление на работната заплата поне с 25%.*143 При та-

      кива благоприятно подготвени шансове започнала всред работниците

      агитация за отменяна на закона от 1847 год. При това не били пре-

      небрегвани никакви средства — измама, подвеждане, заплашване, —

      но всичко напразно. Колкото до половин дузината петиции, в които

      работниците трябвало да се оплакват от „потискането им от закона”
      —  самите  молители  заявявали  при  устен  разпит,s144q че  подписите  им

      били изтръгнати насила. „Те били потиснати, но от другиго, а не от


      фабричния закон.”*144 Но ако фабрикантите не сполучили да нака-

      рат работниците да говорят както на тях им се искало, те сами пък

      крещели толкова по-гръмко в печата и парламента от името на ра-

      ботниците. Те заклеймявали фабричните инспектори като един вид


                                                           146
   141   142   143   144   145   146   147   148   149   150   151