Page 149 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

часà сутринта до 7 часà вечерта, те изпълнявали предписанията на
закона, като дават един час за хранене преди 9 часà сутрин и половин

час след 7 часà вечер, т.е. 1½ часа. В някои случаи те сега разреша-

ват половин или цял час за обед, но същевременно държат на това, че
съвсем не били задължени да дават някаква част от 1½ часа през де-

сетчасовия работен ден.»*148

[*148 „Reports etc. for 30th April 1848”, стр. 47]

По този начин господа фабрикантите твърдели, че крайно точните

постановления на закона от 1844 г. относно времето за хранене само
позволявали на работниците да ядат и пият преди идването им във

фабриката и след излизането им от нея, т.е. у дома си! И защо ра-

ботниците да не обядват преди 9 часа сутринта? Но коронните юрис-

ти решиха, че предписаните часове за хранене

«трябва да бъдат давани в паузи през време на действителния рабо-
тен ден и че е противозаконно да се изисква работа 10 часа подред,

от 9 часà сутрин до 7 часà вечер без прекъсване.»*149

[*149 „Reports etc. 31st Oct. 1848”, стр. 130]

След тези мирни демонстрации капиталът направил като увод към

своя бунт една крачка, която била съгласна с буквата на закона от

1844 г. и значи била законна.

Наистина, законът в 1844 г. забранявал да се задържат на работа и

след 1 часà след обед деца от 8 до 13 години, които вече са работили

преди 12 часà по обед. Но той никак не регулирал 6½-часовия труд

на децата, чието работно време започвало към 12 по обед или по-

късно! Така че осемгодишни деца, ако почвали работа в 12 часà по

обед, можели да работят от 12 до 1 часа — 1 час; от 2 до 4 часà след

обед — 2 часа и от 5 до 8½ вечер — 3½ часа, или всичко законните

6½ часа. Или още по-добре: за да съвпадне тяхната работа с рабо-
тата на възрастните мъже до 8½ часа вечер, достатъчно било фаб-

рикантите да не им дават никаква работа до 2 часà след обед, и след

това можело да ги държат във фабриката непрекъснато до 8½ часà

149