Page 140 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

Законодателите са били толкова далеч от желанието да засегнат

свободата на капитала при изсмукване на работна сила на възрастни,

или както те го наричат — „свободата на труда”, че измъдрили специ-
ална система, за да се предотврати такава косонастръхвателна пос-

ледица от фабричния закон.

«Голямото зло на фабричната система, както тя сега е организирана —
се казва в първия отчет на централния съвет на комисията от 25 юни

1833 г., — се състои в това, че тя създава необходимост да се разтяга

работният ден на децата до крайните предели на работния ден на въз-
растните. Единственото лекарство против това зло, без да се ограничава

трудът на възрастните, което би породило още по-голямо зло отколкото
това, което трябва да бъде предотвратено, изглежда планът да се из-

ползват двойни смени от деца.»

Затова този „план” бил приложен под името „система на смени”

(„System of Relays”; Relay на английски, както и на френски, означа-

ва смяна на пощенските коне в различни станции), така че напр. от

5½ часа сутрин до 1½ след обед се впряга една смяна от деца меж-

ду 9 и 13 години, а от 1½ до 8½ вечер — друга смяна, и т.н.

Като награда за това, че господа фабрикантите най-безочливо игно-

рирали всички закони за детския труд, издадени през предходните 22

години, и този път хапът им бил позлатен. Парламентът постановил,

че след 1 март 1834 г. никое дете под 11 години, след 1 март 1835 г.

никое дете под 12 години и след 1 март 1836 г. никое дете под 13 го-

дини не бива да работи във фабрика повече от 8 часа! Този „либера-

лизъм”, тъй снизходителен към „капитала”, толкова повече заслужа-
вал неговата признателност, тъй като д-р Фери, сър Р. Карлайл, сър

Б. Броуди, сър Ч. Бел, мистър Гутри и т.н., накъсо — най-

значителните лондонски лекари и хирурзи, заявили в своите свиде-

телски показания пред Камарата на общините, че в забавянето е

опасността, а д-р Фери се изразил още по-грубо:

«Законодателство е еднакво необходимо за предотвратяване на смъртта

140