Page 153 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

но решение, той веднага въвел тази система в своята собствена

фабрика*158. s158qВ същност самият състав на тези съдилища е явно

погазване на закона.*159

«Този вид съдебни фарсове — се провиква фабричният инспектор Хоуел

— крещят за някакво лекарство… Или съгласувайте законите с тези съ-

дебни решения, или оставете прилагането на законите на съд, по-малко
изложен на грешки, на съд, който съгласува своите решения със зако-

на… във всички такива случаи. Как мечтае човек за един платен съ-
дия!»*160

[*160 „Reports etc. for 30th April 1849”, стр. 21, 22]

Юристите на короната обявили фабрикантското тълкуване на закона

от 1848 г. за нелепо, но това не смутило спасителите на обществото.

«След като се опитах — казва Леонард Хорнър — с 10 дела в 7 различни
съдебни окръга да наложа закона и само в един случай бях подкрепен от

магистратите [мировите съдии]… аз смятам всяко по-нататъшно съдебно

преследване заради заобикаляне на закона за безполезно. Онази част от
закона, съставена за да се създаде еднообразие на работните часове…

вече не съществува в Ленкшайр. Освен това аз и моите сътрудници ня-
маме никакво средство да се уверим, че във фабриките, дето съществу-

ва така наречената Система на смени, младежи и жени не работят пове-

че от 10 часа… В края на април 1849 г. в моя окръг вече работеха по то-
зи метод 118 фабрики, а през последно време техният брой се увелича-

ва с поразителна бързина. Общо взето те сега работят по 13½ часа, от 6
часà сутрин до 7½ вечер; в някои случаи — по 15 часа, от 5½ сутрин до

8½ вечер.»[*

[*„Reports etc. for 30th April 1849”, стр. 21, 22]

Още в декември 1848 г. Леонард Хорнър е имал списък на 65 фабри-

канти и 29 фабрични надзиратели, които единодушно заявявали, че

при тази система на смени никаква система на върховен надзор не

може да сложи край на най-удължения свръх-труд*162. Едни и съ-

щи деца и младежи били прехвърляни ту от предачницата в тъкачни-

153