Page 154 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 154

цата  и  т.н.,  ту  в  продължение  на  15  часа  от  една  фабрика  в  дру-

      га*163. Как да се контролира такава система,

      [*162 „Reports etc. for 31st Oct. 1849”, стр. 6] / [*163 „Reports etc. for 30th

      April 1849”, стр. 21]



            «която злоупотребява с думата смяна, за да размесва работните ръце
            като карти за игра, в безкрайно разнообразие, и всекидневно размества

            часовете за труд и почивка за различните лица, така че един и същ пъ-
            лен асортимент от работни ръце никога не работи на същото място и в

            същото време!»*164


            [*164 „Reports etc. 1 Dec. 1848”, стр. 95]


      Но съвсем независимо от действително извънмерния труд, така на-

      речената система на смени наистина е била такъв изрод на фантази-

      ята на капитала, че и Фурие ни веднаж не би смогнал да го надхвър-

      ли в своите хумористични скици „courtes seances” [кратки заседания],

      освен в това, че привличането на труда е превърнато в привличане
      на капитала. Разгледайте ония фабрикантски схеми, които почтеният

      печат е възхвалявал като образец на това, „което може да постигне

      разумната  степен  на  грижливост  и  методичност”.  Работническият

      персонал понякога е бил подразделян на 12 до 15 категории, които от

      своя  страна  постоянно  изменяли  своите  съставни  части.  През  15-

      часовия период на фабричния ден капиталът привличал работника ту

      за 30 минути, ту за един час, а след това пак го отблъсвал, за да го
      привлече после пак във фабриката и пак да го изтласка от нея, като

      го гони насам и натам в разпокъсано на парцали време, но без да го

      изпуска из ръцете си, докато не се изпълни 10-часовият труд. Както в

      театъра, едни и същи лица се явяват в различните сцени на различ-

      ните действия. И както актьорът принадлежи на сцената през цялото

      време докато трае драмата, също тъй работниците в продължение на

      15 часа принадлежат на фабриката, без да се смята времето за оти-

      ване и връщане. По този начин часовете за почивка се превръщат в

      часове  на  принудително  безделие,  което  тика  младия  работник  в
      кръчмата, а младата работничка — в публичния дом. При всяко ново


                                                           154
   149   150   151   152   153   154   155   156   157   158   159