Page 188 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

тербург, 1815 г., том II, стр. 37)]

a51
[*51 Един пример. В Лондон съществуват два вида хлебари — които про-

дават хляба по пълната му стойност, и които го продават под тази стойност.

Последната категория обхваща повече от 3/4 от общото число на хлебарите
(стр. XXXII в доклада на правителствения комисар (не се чете - бел. ел. ко-

ректор) С. Тримънхийр за „Grievances complained of by the journeymen bakers

etc.”, Лондон, 1862 г.). Всички тези undersellers, почти без изключение, прода-
ват хляб, фалшифициран със смес от стипца, сапун, поташ, вар, дербишайр-

ско каменно брашно и други такива приятни, хранителни и здрави прибавки.
(Виж цитираната по-горе Синя книга, а също и отчета на „Comittee of 1855 on

the Adulteration of Bread” и книгата на д-р Хасел, „Adulterations Detected”, 2
изд., Лондон, 1861 г.) Сър Джон Гордон е заявил пред комисията за 1855 г.,

че „поради тази фалшификация бедният, който живее с два фунта хляб на

ден, сега в действителност не получава и една четвърт от хранителните ве-
щества, като оставим настрана вредното влияние върху неговото здраве”.

Като причина за това, че „твърде голяма част от работническата класа”, ма-
кар че е добре осведомена за тези фалшификации, все пак купува с хляба и

стипца, каменно брашно и т.н., Тримънхийр (пак там, стр. ХLVIII) изтъква, че
те „по силата на необходимостта са принудени да вземат от хлебаря или от

бакалницата оня хляб, който там благоволят да им дадат”. Тъй като на тях им

плащат едва в края на седмицата, „те едва в края на седмицата могат да
платят хляба, който е бил консумиран от техните семейства в продължение

на седмицата”; и Тримънхийр, като привежда свидетелски показания, приба-

вя: „Известно е, че хлябът с такива примеси се приготвя специално за този
род купувачи.” В много английски (а още повече в шотландски) земеделски

окръзи работната заплата се изплаща на две седмици и дори месечно. При
такива дълги срокове земеделският работник е принуден да купува своите

стоки на кредит… Той трябва да плаща по-високи цени и фактически е прик-
репен към онова дюкянче, което му дава на кредит. Така напр. в Хорнингшем

в Уилтс, където изплащането на заплатата става веднаж на месец, работни-

кът плаща 2 шилинга и 4 пенса за стоун [англ. мярка, 6360 кгр.] от същото
брашно, за което инак навсякъде би платил 1 шил. 10 пенса” („Sixth Report”

on „Public Health” by „The Medical Officer of the Privy Council etc.”, 1864 г., стр.
264). „Работниците от работилниците за ръчно щамповане на басми в Пейзли

и Килмарнок (в западна Шотландия) наложиха в 1853 г., чрез стачка, намале-

188