Page 187 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 187

надлежи, и следователно неговият труд придобива формата на наемен труд.
      От друга страна, едва от този момент стоковата форма става всеобща фор-

      ма на продуктите на труда.]
      a42

      [*42 „Стойността на един човек, както и на всички други неща, е неговата

      цена: а това означава — толкова, колкото плащат за ползването от неговата
      сила.” (Т. Хобс, Leviathan, в „Works”, изд. Molesworth, Лондон, 1839-44, том III,

      стр. 76)]
      a43

      [*43 „Поради това староримският villicus, който е стоял като управител на-

      чело на земеделските роби, е получавал по-малък дял от тях, тъй като него-
      вият труд е бил по-лек от труда на робите.” (Т. Момзен, Romische Geschichle,

      [том 1, 2 изд., Берлин, Моск. ред.] 1856 г., стр. 810)]
      a44

      [*44 Сравни „Over-Population and its Remedy”, Лондон, 1846 г., от У. Т. Тор-

      ншъп]
      a46

      [*46 Неговата (на труда) естествена цена… се състои от такова количество

      необходими  средства  за  живот  и  удобства,  което,  съобразно  с  климата  и
      обичаите на една страна, е необходимо за поддържането на работника и му

      дава  възможност  да  отгледа  такова  семейство,  което  осигурява  на  пазара

      едно ненамалено предлагане на труд.” (P. Торенс, An Essay on the external
      Corn Trade, Лондон, 1815 г., стр. 62. Думата труд тук е употребена неправил-

      но, вместо работна сила.]
      a47

      [*47 Роси, Cours d'Economie Politique, Брюксел, 1842 г., стр. 370]
      a48
      [*48 Сисмонди, Nouveaux Principes etc., том I, стр. 113]
      a49
      [*49  „Всеки  труд  се  заплаща  след  неговото  свършване.”  („An  Inquiry  into

      those Principles respecting the Nature of Demand etc.”, стр. 104) „Търговският

      кредит трябваше да започне в момента, в който работникът, първият творец
      в производството, въз основа на своите спестявания е можал да чака запла-

      тата за своя труд до края на седмицата, 14 дни, три месеца и т.н.” (Ш. Ганил,

      Des Systemes de l'Economie Politique, 2 изд. Париж 1821 г., том II, стр. 150)]
      a50

      [*50  „Работникът  дава  в  заем  своето  прилежание  (industry)”,  но,  коварно
      прибавя Щорх, той „нищо не рискува” освен „да изгуби своята заплата…_ ра-

      ботникът не влага нищо материално.” (Щорх, Cours d'Economie Politique, Пе-



                                                           187
   182   183   184   185   186   187   188   189   190   191   192