Page 190 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

за технологическото сравнение на различните производствени епохи.]

s5a
[*5а Бележка към второто издание: Колкото и малко досегашната историог-

рафия да познава развитието на материалното производство, а значи и ос-

новата на всеки обществен живот, и с това на всяка действителна история,
все пак поне предисторическите времена са разделени въз основа на приро-

донаучните, а не на така наречените исторически изследвания, по материала

на сечивата и оръжията, на каменен период, бронзов период и железен пе-
риод.]
s6
[*6 Изглежда парадоксално напр. да наречем рибата, която още не е улове-

на — средство за производство в риболовството. Но досега още не е изна-

мерено изкуството да се лови риба във води, в които я няма.]
s7

[*7 Това определение на производителния труд, както то следва от гледна
точка на простия трудов процес, е съвсем недостатъчно за капиталистичес-

кия производствен процес.]
s8

[*8 Щорх различава същинския суров материал като „mattere” от спомага-

телните материали като „materiaux”; Шербюлие нарича спомагателните ма-

териали „matieres instrumentales”.]
s9

[*9 Сигурно на тази съвсем логична основа полковник Торенс открива в ка-

мъка на дивака — произхода на капитала. „В първия камък, който дивакът
хвърля по преследваното диво животно, в първата тояга, която той взема, за

да брули плодовете, които не може да достигне с ръце — ние виждаме прис-
вояване на един предмет с цел да се придобие друг предмет и така открива-

ме началото на капитала.” (P. Торенс, An Essay on the Production of Wealth
etc., стр. 70, 71) C тази първа тояга навярно се обяснява защо на английската

тояга е синоним на капитал.]
s10

[*10 „Продуктите са присвоени преди да бъдат превърнати в капитал; това

превръщане не ги избавя от онова присвояване.” (Шербюлие, Riche ou
Pauvre, изд. Париж, 1841 г., стр. 53, 54) „Като продава своя труд за определе-

но количество средства за живот (approvisionnement), пролетарият съвсем се

отказва от всякакъв дял върху продукта. Присвояването на продуктите оста-
ва същото, както и по-преди; то никак не се изменя поради горепоменатия до-

говор. Продуктът принадлежи изключително на капиталиста, който е доста-

190