Page 191 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)
P. 191

вил суровия материал и средствата за живот. Това е строго следствие от за-
      кона за присвояването, чийто фундаментален принцип, напротив, беше изк-

      лючителното право на собственост на всеки работник върху своя продукт.”

      (пак там, стр. 58) Джеймс Мил в „Elements of Political Economy etc.” на стр. 70
      казва: „Когато работниците работят за заплата, капиталистът е собственик не

      само на капитала (иска да каже — на средствата за производство), но и на
      труда (of the labour also). Aко, както е прието, в понятието капитал включим

      това, което се плаща като работна заплата, безсмислено е да се говори за
      капитала отделно от труда. Думата капитал в този смисъл включва и двете —

      и капитала, и труда.”]
      s11

      [*11  „Не  само  трудът,  приложен  непосредствено  в  стоките,  влияе  върху

      тяхната стойност, но и трудът, който е бил употребен за уреди, сечива и пос-
      тройки,  с  които  се  подпомага  този  труд.”  (Рикардо,  Principles  of  Political

      Economy, стр. 16)]
      s12

      [*12 Цифрите тук са съвсем произволни.]
      s13

      [*13 Това е основното положение, върху което почива учението на физиок-
      ратите за непроизводителността на всеки неземеделски труд, и то е необо-

      римо за икономиста — по професия. „Този начин да се причисли към една
      единствена вещ стойността на много други вещи, напр. към платното — жиз-

      нената издръжка на тъкача на платното, означава, така да се каже, наслага-

      нето на пластове на няколко стойности върху една единствена стойност, во-
      ди към нарастване на последната в същия размер… Изразът събиране твър-

      де  добре  означава  начина,  по  който  се  образува  цената  на  продуктите  на
      труда;  тази  цена  е  само  общият  сбор  на  няколко  стойности,  употребени  и

      събрани  заедно;  но събиране  не  значи  умножаване.”  (Мерсие Деларивиер,

      L'Ordre naturel etc., стр. 599)]
      s14

      [*14 Така напр. в 1844—47 г. той е изтеглил част от своя капитал от произ-
      водството, за да я изгуби при спекула с железопътни акции. Така през време

      на американската гражданска война той затвори фабриката и изхвърли фаб-

      ричните работници на улицата, за да играе на Ливърпулската памучна бор-
      са.]
      s15
      [*15 „Хвали се, кичи се и се украсявай… Но който взема повече или по-

      добро (от това, което е дал) — това е лихварство и значи да правиш на своя



                                                           191
   186   187   188   189   190   191   192   193   194   195   196