Page 192 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 2 и 3)

ближен не услуга, а вреда, както прави крадецът и разбойникът. Не всичко,
което се нарича услуга и благодеяние, е услуга и благодеяние на ближния.

Защото прелюбодеецът и прелюбодейката си правят един на друг голяма ус-

луга и удоволствие. Един рицар прави на подпалвача и на убиеца голяма ри-
царска услуга, като им помага да разбойничестват по пътищата и да нападат

селата и човеците. Папистите правят на нашите голяма услуга с това, че не
издавят, не изгарят, не избиват всички тях, не ги оставят да изгният в затво-

рите всички до един, а оставят някои и да живеят, и ги изпъждат или им от-
немат целия имот. Сам дяволът прави на своите служители грамадна, неиз-

мерима услуга… Общо взето, светът е преизпълнен с големи, превъзходни,

всекидневни услуги и благодеяния.” (Мартин Лутер, An die Pfarherrn, wider
der Wucher zu predigen etc., Витенберг 1540 г.)]
s16
[*16 Аз отбелязвам по този въпрос в „Zur Kritik der politischen Oekonomie”,

стр. 14 и др. [бълг. изд. стр. 27]: „Понятно е каква „услуга” трябва да оказва

категорията „услуга” на икономисти от рода на Ж. Б. Сей и Ф. Бастиа.”
s17

[*17 Това е едно от обстоятелствата, които поскъпяват основаното на роб-
ство производство. При него работникът, според сполучливия израз на древ-

ните автори, само като instrumentum vocale [лат.: инструмент, надарен с глас]

се различава от животното, което е instrumentum semivocale [инструмент, по-
лунадарен с глас], и от мъртвото средство на труда, което е ням инстру-

мент. Но робът сам дава на животните и на средствата на труда да почувст-

ват, че той не е подобен на тях, а е човек. Той си създава самочувствието за
разликата си от тях, като ги третира лошо и ги опропастява със страст. За-

това като икономически принцип на този начин на производство се смята
употребата само на най-груби и най-недодялани оръдия на труда, които оба-

че именно поради своята нескопосна грубост по-малко са изложени на раз-
вала. До избухването на гражданската война в робовладелските щати, раз-

положени около Мексиканския залив, са намирани рала от старокитайска

конструкция, които разравят земята както свинете или къртиците, а не я по-
рят и не я преобръщат. Сравни Дж. Е. Кернс], The Slave Power, Лондон, 1862

г., стр. 46 сл. В книгата си „Seaboard Slave States” [стр. 46 сл. — Moск. ред.]
Олмстед между другото разказва: „Показваха ми сечива, които у нас нито

един разумен човек не би дал на наемния си работник; тяхната извънредна
тежина и грубост по мое мнение прави труда с тях поне с 10% по-мъчен от-

колкото с тези, които обикновено се употребяват у нас. Но, както ме уверя-

192